Обучително съдържание
Този модул помага на бъдещите Посланици на културата да проектират, адаптират и фасилитират лесни за прилагане дейности, базирани на петте сетива, в музеи, галерии и културни пространства. Той показва как сензорните стумули, отворените въпроси и фасилитацията, вдъхновена от метода „Таймслипс“, могат да подпомогнат любознателността, внимателното наблюдение, въображението, участието и споделеното културно ангажиране, без да изискват формални познания за изкуството.
Модулът е със силна практическа насоченост и е предназначен за хора на възраст над 55 години, обучители, работещи с по-възрастни обучаеми, или в музеи или галерии, които искат да направят културното обучение по-активно, достъпно, приобщаващо и смислено на по-възрастните аудитории.
● Обучаемите да разберат как сензорната ангажираност може да направи посещенията на музеи и галерии по-смислени и по-активни за по-възрастните посетители;
● Да могат да разпознават асоциациите, свързани със зрението, звука, осезанието, обонянието и вкуса, и как да ги използват по безопасен и подходящ начин в културното обучение;
● Да научат как да избират и подготвят лесни за използване сензорни стимули, свързани с произведения на изкуството, музейни предмети и културни пространства;
● Да упражнят създаването и използването на сензорни въпроси с отворен отговор, които включват основните принципи, вдъхновени от метода „Таймслипс“, като въображение, приемане и участие без риск от грешка;
● Да проектират и адаптират кратки дейности, базирани на петте сетива, в които Посланиците на културата в по-напреднала възраст могат да се включат или да фасилитират.
Резултати на ниво знания | Практически умения |
● Обучаемите могат да обяснят разликата между пасивно наблюдение и сензорно ангажиране и важността му за по-възрастните участници. | ● Обучаемите могат да избират и подготвят подходящи сензорни стимули и материали за произведения на изкуството, музейни предмети или културни пространства. |
● Обучаемите могат да опишат как петте сетива могат да бъдат използвани пряко, косвено или посредством въображението в културни дейности.
| ● Обучаемите могат да формулират сензорни въпроси с отворен отговор, които включват избрани принципи, вдъхновени от метода „Таймслипс“. |
● Обучаемите могат да обяснят как отворените въпроси, въображението, приемането и участието без страх от грешка могат да намалят напрежението и да насърчат приноса. | ● Обучаемите могат да проектират и адаптират кратка дейност, базирана на петте сетива, включително различни начини за участие и постигане на малък споделен резултат. |
● Обучаемите могат да разпознават принципите на безопасността, комфорта, личните граници и достъпността в дейностите за сензорно ангажиране. | ● Обучаемите могат да отговарят на участниците по подкрепящ и неосъждащ начин и да събират обратна връзка след приключване на дейността. |
· Уважение към различните отговори: Участниците могат да забелязват, да си представят и да се свързват с културни обекти по различен начин;
· Включване без натиск: Участниците могат да говорят, да пишат, да посочват, да избират карта, да слушат или да решават да не отговарят;
· Любопитство вместо експертен опит: Сензорната ангажираност цени наблюдателността и въображението, а не правилните знания в областта на историята на изкуството и културата;
· Приемане и подкрепящо фасилитиране: Мненията се признават без корекция, като същевременно се допуска съществуването на различни идеи по едно и също време;
· Адаптивност и внимателно определени граници: Дейностите трябва да бъдат съобразени с комфорта, способностите и енергията на участниците, като същевременно останат културни и образователни, а не терапевтични или диагностични.
Музеите и галериите често се преживяват главно чрез наблюдение. Посетителите са поканени да разглеждат картини, скулптури, фотографии, исторически предмети, архитектура или изложбени пространства. За някои възрастни хора това може да бъде приятно. Други може да се почувстват пасивни, изморени или притеснени, особено ако смятат, че се нуждаят от експертни знания, за да разберат какво виждат.
Сензорното ангажиране предлага друг начин на участие. То помага на посетителите да обърнат внимание на цветовете, формите, текстурите, звуците, пространствата, спомените, миризмите, вкусовете и телесните усещания, свързани с културното преживяване. Целта не е да се докосват оригинални музейни или галерийни експонати или да се анализира формално изкуството, а да се създадат повече начини за фокусиране на вниманието, за изграждане на връзка и за участие.
Петте сетива могат да се използват пряко или косвено. Например, участниците могат да наблюдават текстурата на оцветена повърхност, да слушат звуци в галерия, да държат реплика на експонат, да помиришат малка ароматна картичка, свързана с исторически период, или да си представят вкуса на ястие, изобразено на картина. Тези малки сензорни стимули могат да помогнат на възрастните хора да почувстват, че им е предоставена възможност да реагират лично и творчески.
Мултисензорните музейни практики могат да комбинират визуално наблюдение със звук, обоняние, безопасно боравене с материали и въображаеми сензорни асоциации (Ucar, 2015; D'Andrea et al., 2022).
Този модул включва основните принципи на метода „Таймслипс“ (от английски език – TimeSlips) и по-специално отворена покана, въображение, приемане и участие без страх от грешки. В рамките на обучението в музеи и галерии, тези принципи осигуряват подкрепяща рамка за сензорно изследване и насърчават участниците да се включват без натиск да си припомнят фактите или да предоставят едно-единствено правилно тълкуване.
Този подход е вдъхновен от практиките на метода „Таймслипс“, които заменят натиска за припомняне с възможности за разгръщане на въображението и отговор на отворени въпроси (TimeSlips Creative Storytelling, 2019).
Бъдещите Посланици на културата могат да използват тези инструменти, за да подкрепят хора на тяхната възраст по време на посещения, да помагат на групите да забавят темпото и да забелязват повече, да изискват прости отговори и да създадат съвместно кратки културни дейности, които да се усещат като приятелски, уважителни и достъпни за посетителите в по-напреднала възраст.
Основна идея на модула
Петте сетива осигуряват входната точка в процеса на културното преживяване. Отворената фасилитация, вдъхновена от метода „Таймслипс“, осигурява рамката за активно участие. Заедно те помагат на възрастните хора да преминат от „Не знам достатъчно“ към „Мога да забележа, да си представя и да допринеса“.
Този модул е за... | Този модул е не за... |
Просто сензорно взаимодействие в културни пространства. | Официални лекции по история на изкуството. |
Отворени въпроси и лични отговори. | Проверка дали отговорите са верни. |
Стимули и дейности, базирани на петте сетива. | Одит доколко музеите са достъпни. |
Принципи на метода „Таймслипс“ за участие без риск от грешки. | Официален сертификат или терапия по метода „Таймслипс“. |
Практически дейности за Посланици на културата в по-напреднала възраст. | Клинична реминисцентна терапия или психологическо консултиране. |
Наблюдението е важно в музеите и галериите, но то е само част от преживяването. Посетителят може да гледа даден обект, но също така да усеща пространството около него, да чуе звуците в залата, да си представи текстурата на материала, да си спомни подобен предмет от дома или да усети настроение, създадено от светлината, цвета и мащаба.
За обучаемите в по-напреднала възраст сензорната ангажираност може да бъде особено полезна, защото позволява участие, без да е необходим специализиран речник. Участникът може да каже: „Този цвят е топъл“, „Залата звучи спокойно“ или „Този предмет ми напомня за кухнята на баба ми“. Тези отговори са валидни в процеса на културно обучение, дори когато не са част от формалния анализ на изкуството.
Изследвания върху музейни програми, включващи възрастни хора, показват, че достъпните, креативни и базирани на предмети дейности могат да подпомогнат ангажираността, ученето, социалното взаимодействие и психологическото благополучие на посетителите в напреднала възраст (Todd et al., 2017; Thomson et al., 2018).
3.1. Какво се променя, когато преминем от наблюдение към сензорно взаимодействие
Посещение, фокусирано върху наблюдението | Посещение за сензорно ангажиране |
Ръководител или обучител обяснява информацията. | Групата е поканена да забележи, усети и реагира. |
Участниците може да усещат, че имат нужда от правилните знания, за да разберат това, което виждат. | Участниците могат да допринесат чрез опит и възприятие. |
Основният въпрос е: „Какво означава това произведение на изкуството / културен артефакт?“ | Основният въпрос е: „Какво забелязвате, чувствате, чувате, представяте си или асоциирате с това произведение на изкуството / културен артефакт?“ |
Визуалното внимание доминира. | Вниманието и паметта могат да се подсилят от няколко сетива. |
Някои участници може да замълчат. | Повече участници могат да се присъединят чрез прости стимули. |
Изследванията върху боравенето с културни обекти също така показват, че комбинирането на визуална, тактилна и вербална ангажираност може да подпомогне ученето, благополучието и социалното приобщаване сред възрастните хора <…> ( D'Andrea et al., 2022).
3.2. Защо това е важно за Посланиците на културата
Не става дума Посланиците на културата да заменят музейните или галерийни специалисти. Тяхната роля е различна. Те могат да помогнат на посетителите на тяхната възраст да се чувстват по-комфортно, да направят посещението по-бавно, да забележат детайли и деликатно да подканят към по-активно участие. Тези принципи съответстват на практическите насоки, разработени чрез проекта „Музеи по рецепта“ за работа с възрастни хора в музеите (Veall et al., 2017).
Сензорният подход предоставя на Посланиците практически инструменти, които са лесни за усвояване и адаптиране.
· Те могат да задават елементарни сензорни въпроси, докато стоят близо до културен обект;
· Те могат да подготвят кратки работни материали или друг вид стимулирщи участието визуални материали, съвместно с музейния персонал;
· Те могат да подкрепят по-тихите участници, като им предложат различни начини за включване;
· Те могат да помагат на групата да свърже изложбата с житейския си опит, без да се налага прекалено споделяне на лична информация.
Принципът „приятелски настроени към възрастните хора“
Започнете с обръщане на внимание, а не с обяснение. Едно просто сензорно наблюдение може да отвори вратата към по-голяма увереност, разговор и любопитство.
Кратък пример
Вместо да започва с „Тази картина принадлежи към импресионистичния период“, водещият може да попита: „Кой е първият цвят, който очите ви забелязват?“ или „Ако тази картина имаше звук, той тих или силен щеше да е?“ След няколко отговора, на малки порции може да се добави и фактологичната информация.
Този раздел представя пет сензорни точки за достъп и обяснява как те могат да бъдат използвани безопасно и креативно в музеи и галерии.
Всяко сетиво може да предложи различен начин за свързване с произведение на изкуството, музеен предмет или културно пространство. Не е необходимо една дейност да включва всичките пет сетива; често е достатъчен един ясен сензорен фокус.
Сетиво | Възможни стимули в музея/галерията
|
Зрение | Цвят, светлина, сянка, форма, мащаб, движение, детайл, контраст, изражение на лицето и композиция.
|
Звук | Действителният звуков пейзаж в изложбената зала, въображаеми звуци в произведение на изкуството, ритъм, тишина, гласове, музика, звуци от работен процес или от природата.
|
Докосване | Разрешено докосване на предмети, реплики, образци на материали, въображаеми текстури, жестове, поза на тялото и асоциации с топлина, хлад, тежест или натиск.
|
Мирис | Картички с леки аромати, билки, дърво, сапун, плат, сезонни аромати и въображаеми миризми, свързани със сцена, предмет или място.
|
Вкус | Асоциации с ястия, подправки, традиционни храни, празненства, ежедневие и въображаеми вкусове, свързани с изобразена храна, цветове или културни предмети. |
Сензорното взаимодействие не винаги изисква участниците физически да преживеят звук, текстура, мирис или вкус. В музеите и галериите някои сетива могат да се използват директно, докато други се изследват чрез безопасни материали, асоциации или въображение. Разбирането на тази разлика помага на Посланиците на културата да избират теми, които са смислени, практични и подходящи за обстановката.
Музейните мултисензорни практики показват как реплики, звук, мирис и други сензорни материали могат да осигурят допълнителен начин за взаимодействие с колекциите, без да се докосват оригиналните произведения и експонати (Ucar, 2015).
Фигура 1: Пряка и непряка сензорна употреба
Източник: Съдържание, базирано на информация от Ucar (2015) и D'Andrea et al. (2022); визуализация, създадена от VšĮ Edukaciniai projektai с помощта на инструмент за генериране на изображения с изкуствен интелект за проекта „MUGArtS“.
Сензорното взаимодействие винаги трябва да зачита колекцията / експозицията, мястото на провеждане и личните граници на участниците:
· Никога не докосвайте оригинални произведения на изкуството или музейни експонати, освен ако музейният / галерийният персонал изрично не го разреши;
· Когато е необходимо докосване, използвайте одобрени реплики, предмети или образци на материалите;
· Избягвайте силни аромати и винаги позволявайте на участниците да отказват дейности, свързани с аромати;
· Не използвайте храна, освен ако не са взети предвид възможни алергии или хранителни неразположения, както и хигиенните изисквания и разпоредби на мястото на провеждане;
· Поддържайте сензорните стимули прости. Твърде многото стимули наведнъж могат да станат изморителни или объркващи за участниците;
· Предложете различни начини за участие: участниците могат да говорят, да посочват, да пишат, да избират карта или просто да слушат.
Сензорните дейности винаги трябва да отговарят на изискванията за грижа за колекциите / експозициите и на правилата за безопасност на посетителите на музея или галерията, в които се организират. Инструкциите за работа с по-възрастни посетители трябва да наблягат на комфорта, избора, ясната комуникация и адаптивното участие (Veall et al., 2017).
Съвет от практиката
Малък сензорен комплект може да включва мостри на платове, дървени парчета, гладки камъни, ароматни карти в затворени пликове, запис на телефонни звуци, карти с едър шрифт и почистващи кърпички. Преди употреба,той трябва да бъде одобрен от музея или галерията.
Сензорният стимул е малък символ или въпрос, който помага на участниците да обърнат внимание и да отговорят. Той трябва да бъде лесен за използване, предизвикващ уважение и свързан с произведението на изкуството, обекта или пространството.
Тези принципи отразяват музейните насоки, които наблягат на достъпни и фокусирани върху участниците дейности, свързани с музейни предмети и колекции (Veall et al., 2017).
Добрите стимули не претоварват групата, а отварят пряк път към преживяването.
Въпрос, който да си зададете при избора на стимул | Какво да търсите? |
Сензорният стимул свързан ли е с обекта или пространството? | Стимулът трябва да е уместен, а не произволен. Например, мостри от платове може да са подходящи за текстилна изложба. |
Безопасен и подходящ ли е за обстановката? | Сензорният стимул не трябва да поврежда предметите (експонатите), да създава рискове от алергии или да смущава другите посетители. |
Прост ли е? | Участниците трябва да разбират какво да правят без дълги инструкции. |
Уважителен ли е? | Избягвайте стимули, които предизвикват болезнени спомени, стереотипи или нужда от споделяне на прекалена лична информация. |
Може ли да включва различни участници? | Вземете предвид слуха, зрението, мобилността, езиковото ниво, увереността и културния произход на потенциалните участници. |
Може ли да се използва за 5-10 минути? / Може ли да се вмести в реално посещение на музей? | Стимулът трябва да е достатъчно гъвкав, за да може да се използва за кратко време или да се съкрати, ако групата се измори или пространството стане пренаселено. |
Краткият процес на подготовка на стимулите помага на Посланика на културата да поддържа дейността фокусирана, безопасна и управляема.
Фигура 2: Контролен списък за подготовка на подходящи стимули
Източник: Създадено от VšĮ Edukaciniai projektai с помощта на инструмент за генериране на изображения с изкуствен интелект за проекта „MUGArtS“.
Следните примери показват как сензорните стимули могат да бъдат свързани с различни културни обекти. Формулировката може да бъде адаптирана към групата и обстановката.
Културен обект / пространство | Подготвен сензорен стимул |
Пейзажна картина | Зрение: „Намерете един цвят, който създава атмосферата.“ Звук: „Какво бихте чули, ако отидете на това място?“ |
Керамична купа | Докосване: „Погледнете повърхността. Каква би била при допир - гладка, грапава, студена или топла?“ |
Историческа възстановка на кухня | Мирис: „Какви миризми могат да присъстват тук: на дим, хляб, билки, сапун, плодове?“ |
Текстил или костюм | Докосване: „Коя мостра плат е най-близка до това, което си представяте?“ |
Коридор или зала на галерия | Звук: „Как звучи това пространство днес? Ехтящо ли е, спокойно ли е, оживено ли е или тихо?“ |
Снимка от празненство | Асоциация, свързана с вкуса: „Коя храна или напитка би подхождала на този момент?“ |
Практически примери за работа с музеи показват как реплики, текстури, аромати и други достъпни материали могат да подпомогнат сензорното взаимодействие с музейните колекции (Crawford, 2022).
Осигуряване на емоционална сигурност и безопасност
Сензорните стимули могат да предизвикат лични спомени или асоциации (D'Andrea et al., 2022). Това може да бъде положително, но може да доведе и до предизвикателни моменти. Посланикът на културата не трябва да настоява за детайли. Човек може просто да каже „Това ми напомня за дома“ и да спре дотук. Това е достатъчно.
· Не искайте от участниците да обясняват лични спомени, ако не желаят;
· Избягвайте въпроси като „Защо това те натъжи?“;
· Внимателно използвайте алтернативи: „Искате ли да кажете още нещо или да продължим напред?“;
· Поддържайте фокуса на групата върху културното ангажиране, а не върху терапията.
Граница за Посланиците на културата Посланикът на културата може да подкани към размисъл, но не трябва да анализира емоциите, да диагностицира нуждите или да предоставя терапия. Най-безопасната роля е да слуша, да подкрепя споделеното и да продължава внимателно. |
Отворените сензорни въпроси приканват участниците да наблюдават, да си представят и да участват, без да е необходимо да имат фактологични знания по темата или верен отговор. Това поставя акцента на метода „Таймслипс“ върху заместването на натиска за запомняне на информация със свободата на въображението (TimeSlips Creative Storytelling, 2019). Този подход е особено полезен при по-възрастните хора, които може да се чувстват несигурни дали „разбират изкуството“ или дали знаят достатъчно за музейните експонати.
Един добър отворен въпрос трябва да бъде:
лесен за разбиране;
свързан с произведението на изкуството, музейния обект или културното пространство;
достатъчно широк, за да позволи различни отговори;
достатъчно фокусиран, за да не обърква участниците;
да дава възможности за отговор чрез наблюдение, въображение или асоциация;
да може да се отговори чрез думи, жестове, карти, писане или мълчание.
Затворен или тестови въпрос | Сензорен въпрос с отворен отговор
|
„Коя година е направен този предмет?“ | „Кой детайл кара този предмет да се усеща като стар, нов или познат?“ |
„Какъв е стилът на тази картина?“ | „Кои цветове или форми първо привличат вниманието ви?“ |
„Кой е художникът?“ | „Какво би могъл да е забелязал художникът с очите, ръцете или ушите си?“ |
„За какво се използва този предмет?“ | „Как си представяш, че този предмет би се усещал в ръката ти?“ |
„Тази художествена творба весела ли е или тъжна?“ | „Какво настроение усещате в тази творба?“ |
„Тази скулптура от камък ли е?“ | „За какъв материал ви напомня тази скулптура?“ |
Въпросът не трябва да бъде просто широко формулиран. Той трябва също така да подтиква сетивното усещане или въображението на участниците.
Тези въпроси са полезни за стартиране на дейността и могат да бъдат адаптирани към различни произведения на изкуството, музейни предмети и културни пространства.
Фигура 3: Полезни въпроси за начало
Източник: Съдържание, базирано на TimeSlips Creative Storytelling (2019); визуализация, създадена от VšĮ Edukaciniai projektai с помощта на инструмент за генериране на изображения с изкуствен интелект за проекта „MUGArtS“.
Отговорът на фасилитатора е също толкова важен, колкото и въпросът. Ако отговорът звучи оценъчно, участниците може да си замълчат. Ако отговорът е поощяващ, повече хора може да се почувстват сигурни да участват (TimeSlips Creative Storytelling, 2019).
Полезни отговори | Реакции, които трябва да се избягват |
„Благодаря. Ще добавя това.“ | „Не, не означава това.“ |
„Това ни дава друг начин да погледнем на картината / експоната.“ | „Сигурен ли си?“ |
„Нека запазим и двете идеи.“ | „Верният отговор е…“ |
„Забелязал си нещо различно.“ | „Неправилно сте разбрали художественото произведение.“ |
„Какво друго може да има тук?“ | „Само едно тълкуване е правилно.“ |
„Някой би ли искал да надгради върху тази идея?“ | „Опитай се да запомниш правилния отговор.“ |
„Можете също да посочите, да изберете карта или просто да слушате.“ | „Всеки трябва да отговори.“ |
Правило за участие Отвореният въпрос би трябвало да намали напрежението. Ако въпросът ви се струва като тест, значи не е правилният отворен въпрос. |
Фигура 4 представя последователността на процеса на фасилитиране на кратка сензорна дискусия, започваща с тихо наблюдение и приключваща приобщаващо и приятно за участниците.
Фигура 4: Последователност на процеса на фасилитиране
Източник: Създадено от VšĮ Edukaciniai projektai с помощта на инструмент за генериране на изображения с изкуствен интелект за проекта „MUGArtS“.
Отворените сензорни въпроси са важна отправна точка в процеса. Но, за да се чувстват участниците в една дейност сигурни и предпазени от грешки, тя трябва да включва повече неща от просто задаване на добър въпрос. Тя зависи и от това как се започва участието, как се поощрява приносът на всеки и как индивидуалните идеи се обединяват в общ резултат.
В този модул са представени основните принципи, вдъхновени от метода „Таймслипс“, които могат да помогнат на Посланиците на културата да създават сензорни дейности с ниско напрежение, в които участниците могат да наблюдават, да си представят и да допринасят за дискусията, без да е необходимо да си припомнят факти или да предоставят едно правилно тълкувание.
Методът „Таймслипс“ (от английски език – TimeSlips) е подход за творческо ангажиране, който поставя въображението, изразяването и участието пред простото припомняне на факти (TimeSlips Creative Storytelling, 2019). В този модул избрани принципи от него са включени в сензорни дейности, подходящи за музеи и галерии.
Тези принципи включват:
покана за свободно изразяване;
въображение вместо тестване на паметта;
приемане на различни отговори;
разллични начини за участие;
надграждане върху приноса на участниците;
признаване, а не оценка.
Заедно тези принципи помагат на Посланиците на културата да създават дейности с ниско ниво на напрежение, в които участниците могат да наблюдават, да си представят и да допринасят, без да се нуждаят от специализирани знания или от даване на един верен отговор.
Важно уточнение
Този раздел включва избрани принципи, свързани с подхода „Таймслипс“, и ги адаптира към кратки сензорни дейности в музеи и галерии. Структурата на дейностите и примерите, представени тук, са адаптирани за проекта „MUGArtS“, а не официални формати на сесиите по модела „Таймслипс“.
Един отворен въпрос не прави една дейност безпроблемна или без риск от споделяне на грешен отговор. Фасилитаторът трябва да отправи деликатна покана, да позволи различни начини за участие, да признае приноса на участниците и да обедини идеите им в малък общ резултат. Тези принципи са включени в цялостната структура на дейността, представена в Раздел 8.1.
В дейност, вдъхновена от метода „Таймслипс“, фасилитаторът прави повече от това да приема отговорите и да продължава напред. Когато е уместно, той помага на участниците да развият или свържат идеите си.
Това понякога се описва чрез принципа „да, и…“, който е определен от „Таймслипс“ като основен подход за утвърждаване на приноса на всеки и за подкрепа на по-нататъшното творческо ангажиране ( TimeSlips Creative Storytelling, 2021).
Не е необходимо фасилитаторът да използва точно тези думи. Принципът означава:
признаване на приноса;
поддържане на идеята отворена към допълнения;
покана за споделяне на други идеи или детайли.
Пример
Участник: „Чувам връхлитаща буря.“
Водещ: „Буря. Това придава на картината мощна атмосфера. Какъв друг звук може да е част от нея?“
Друг участник може да добави:
„Прозорец, движещ се от вятъра.“
След това фасилитаторът може да попита:
„Това звучене близо ли би се усещало или в далечината?“
Това помага на групата да изгради споделена сензорна среда, без да решава кой отговор е правилен.
Полезни начини за надграждане на идея включват:
„Какво друго би могло да се добави тук?“
„Това близо ли би се усещало или далеч?“
„Може ли този звук да е тих или силен?“
„Някой има ли идея, която би могла да се допълни това?“
„Нека запазим и двете възможности.“
Не всеки отговор изисква последващ въпрос. Надграждането върху идеи трябва да бъде внимателно и естествено.
Сензорната дейност, при която участниците не се опасяват, че могат да сгрешат, остава структурирана, но при нея успехът не зависи от паметта, специализираните знания или вербалната увереност на един или друг участник. Основните ѝ принципи са обобщени на Фигура 5.
Фигура 5: Сензорна дейност без рискове от грешки
Източник: Съдържание, базирано на TimeSlips Creative Storytelling (2019, 2021); визуализация, създадена от VšĮ Edukaciniai projektai с помощта на инструмент за генериране на изображения с изкуствен интелект за проекта „MUGArtS“.
В допълнение:
Дейността не трябва да изисква имена, дати или специализирана терминология;
Участниците винаги трябва да могат да се откажат, без да обясняват защо.
За пълен преглед преди използване на дадена дейност, вижте Контролния списък за качество на Фигура 7.
Посланикът на културата може да покани участниците да си представят звуци, свързани с пейзажна картина, като попита:
„Ако „влезем“ в тази картина, какъв звук бихме чули?“
Различните отговори – като вятър, вода, птици, стъпки, гласове или тишина – следва да се приемат и записват без корекция. Групата може да подреди идеите в проста звукова карта и да създаде споделено заглавие. Този пример показва как един сензорен въпрос с отворен отговор може да доведе до споделен резултат, без притеснение от даване на грешни отговори. Пълната инструкция за такава дейност, стъпка по стъпка е предоставена в Дейност 2: Саундтрак на произведение на изкуството.
Една добра сензорна дейност за Посланици на културата в по-напреднала възраст трябва да бъде кратка, ясна и адаптивна. Тя следва да може да се проведе по време на реално посещение на музей или галерия, където времето, пространството, енергията на групата и условията за достъпност могат да се променят.
8.1. Основна структура на дейността
Опростената структура на дейността помага на Посланика да остане фокусиран и да улеснява участниците да следват стъпките. Целта не е да се включат много задачи, а да се създаде едно ясно сетивно преживяване с естествено начало, среда и край.
Етап | Какво се случва
|
1. Подготовка | Изберете обекта, пространството или творбата. Определето едно основно сетиво, към което ще е насочена дейността. Подгответе тема, материал или въпрос. |
2. Плавно отваряне | Обяснете, че няма грешни отговори и че всеки може да участва по свой собствен начин. |
3. Сетивно наблюдение | Поканете участниците да наблюдават творбата, да слушат, да докоснат мостра, да помиришат ароматна карта или да си представят сензорен детайл. |
4. Въпрос с отворен отговор | Задайте един или два въпроса с отворен отговор. Приемете отговорите без корекция или коментари. |
5. Малък споделен резултат | Създайте заглавие, списък с думи, групово изречение, звукова карта, цветна карта или карта със стимули. |
6. Затваряне | Благодарете на участниците и накратко обобщете какво е забелязала групата. |
8.2. Адаптиране на дейностите към различните нужди
Няма две еднакви групи или посещения на музей или галерия. Участниците може да имат различни нива на енергия, увереност, мобилност, зрение или слух, докато самото културно пространство може да е оживено, шумно или трудно за използване. Адаптирането означава промяна на дейността, без да се губи основният ѝ сензорен фокус.
Ситуация | Възможна адаптация |
Някои участници имат слабо зрение. | Използвайте словесно описание, изображения с висок контраст, сензорни примери или звукови стимули. |
Някои участници имат затруднения със слуха. | Използвайте карти с въпроси с едър шрифт, обърнете се към групата, когато говорите, намалете фоновия шум. |
Участниците не могат да стоят дълго време прави. | Планирайте места за сядане, изберете близки предмети, използвайте преносими репродукции или изображения. |
Някои участници са срамежливи. | Позволете дискусия по двойки, писмени думи, посочване на карти със знаци / стимули или мълчаливо наблюдение. |
Групата се уморява. | Намалете броя на въпросите, направете почивка или завършете с една обща дума. |
Галерията или залата са претъпкани. | Преместете се в по-тих ъгъл или използвайте снимка на обекта на място за отдих. |
Тези адаптации отразяват препоръки за добри практики за повишаване на комфорта, достъпността и адаптирането на музейните програми към нуждите на по-възрастните участници (Veall et al., 2017).
8.3. Прост модел за планиране на дейност за Посланици на културата
Краткият процес на планиране може да предотврати объркването и да помогне дейността да изглежда естествено. Не е необходимо Посланиците на културата да подготвят подробен план на сесията, но трябва да знаят какво искат участниците да забележат, как ще ги поканят да се включат и как ще завършат дейността.
Фигура 6: Модел за планиране на дейност за Посланици на културата
Източник: Създадено от VšĮ Edukaciniai projektai с помощта на инструмент за генериране на изображения с изкуствен интелект за проекта „MUGArtS“.
8.4. Списък за проверка на качеството преди използване на дейността
Преди да използвате дадена дейност с група, е полезно да я прегледате от гледна точка на участниците. Една добра дейност трябва да се усеща като разбираема, безопасна и постижима, дори за някой, който никога преди не е участвал в музейна обучителна дейност.
Фигура 7: Контролен списък за качество преди използване на дейността
Източник: Създадено от VšĮ Edukaciniai projektai с помощта на инструмент за генериране на изображения с изкуствен интелект за проекта „MUGArtS“.
Роля на Посланика на културата
Добавената стойност на Посланика на културата в по-напреднала възраст не се крие в експертните му знания, а в способността му да направи участието в културната дейност по-лично и по-достъпно. Като забелязва нуждите на групата, задава ясни въпроси и цени различните отговори, Посланикът помага на другите да се ангажират с културния обект или пространство с по-голяма увереност.
Така Посланикът на културата създава мост между културния обект и хората в групата.
Казусите и практическите примери по-долу показват как може да бъде организирано едно културно преживяване, което е сетивно, базирано на културни предмети, творческо и съобразено с по-възрастните хора. Те могат да вдъхновят Посланиците на културата да разработят свои дейности, базирани на петте сетива и съобразени с местните традиции и предпочитания.
Казус 1: Креативно разказване на истории по метода „Таймслипс“, като вдъхновение за участие без притеснения от грешки |
Държава, град: САЩ, Милуоки, Уисконсин |
Организация, което провежда практиката: TimeSlips Creative Storytelling, Inc., основана от Ан Бастинг, https://www.timeslips.org |
„Таймслипс“ (на английски език – TimeSlips) е креативен подход за ангажиране, първоначално разработен в подкрепа на възрастни хора, включително такива, живеещи с деменция. Вместо да ги кара да запомнят факти или да дават верни отговори, фасилитаторът им предлага да си представят, да наблюдават и да допринасят с идеи.
Сесията обикновено започва с изображение, предмет, снимка или творческа тема. Фасилитаторът задава прости отворени въпроси, като например:
Какво може да се случва тук?
Какъв звук може да се свърже с тази сцена?
Какво би могъл да си мисли този човек?
Какво може да се случи по-нататък?
Участниците могат да отговорят с дума, кратко изречение, жест, звук или въображаема идея. Фасилитаторът приема всеки отговор и може да записва идеите или да ги комбинира в споделен творчески резултат.
Основната цел не е да се създаде перфектна история, а да се помогне на хората да се чувстват чути, ангажирани и свързани. Методът „Таймслипс“ насърчава фасилитаторите да се откажат от тестването на паметта и да се насочат към въображението, изразяването и споделеното участие. Организацията описва своя подход като подкрепящ ангажираността, изграждането на взаимоотношения, творческото изразяване и приобщаващото програмиране.
Какво могат да научат Посланиците на културата от тази практика:
· Задавайте въпроси, които позволяват различни възможни отговори;
· Избягвайте да тествате паметта на участниците;
· Приемайте думи, жестове и отговори, които са плод на въображението;
· Надграждайте идеите на участниците, без да ги коригирате;
· Ценете участието повече от фактологичната точност;
· Създайте малък споделен резултат, като например заглавие, набор от думи или сензорно описание.
Пример:
Група разглежда снимка на оживен пазар. Водещият пита:
Какви звуци можем да чуем?
Какви миризми биха могли да присъстват?
Кои цветове се усещат най-силно?
Какво може да се случи по-нататък?
Групата отговаря: гласове, кошници, портокали, стъпки, подправки, смях, топъл въздух. Тези думи могат да бъдат събрани в споделено сензорно описание. Не е необходимо някой да знае датата, мястото или хората, показани на снимката.
Източник : https://www.timeslips.org
Казус 2: Музейни програми за възрастни хора: боравене с предмети, творчески дейности и социални връзки |
Държава, град: Великобритания, Лондон и Кент |
Организации, които провеждат практиката: Юнивърсити Колидж - Лондон, Университет Кентърбъри Крист Чърч и партньорски музеи, https://www.ucl.ac.uk/life-sciences/culture-nature-health-research-group/research-projects/museums-prescription |
„Музеи по предписание“ е изследователски проект, който свързва възрастни хора, изложени на риск от социална изолация, с музейни и галерийни програми, които организират дейности с тях, като част от обичайната си работа. Участниците биват насочени чрез здравните и социалните служби, местни власти и организации от нестопанския сектор и участват в седмични културни дейности, а не в клинично лечение.
Сесиите обикновено съчетават няколко елемента:
посещения на галерии с екскурзовод;
докосване на културни предмети;
кратки беседи от музейни служители;
творчески дейности, вдъхновени от колекциите;
групова дискусия;
неформално социализиращо време и освежителни напитки.
Проектът показва, че възрастните хора се възползват най-много, когато музейните дейности са подходящо адаптирани за тях, разнообразни и гъвкави. Удобните места за сядане, ясната комуникация, почивките, личният контакт и възможностите за социализация биват отбелязани като също толкова важни, колкото и самото културно съдържание. Фасилитаторите са насърчавани да адаптират дейностите към енергията, увереността и практическите нужди на групата.
Участниците споделят за засилено чувство за принадлежност, подновен интерес към ученето, повишена социална и творческа активност, по-голяма увереност при посещение на музеи и продължаващо културно участие след програмата. Проектът регистрира и подобрения в психологическото благополучие по време на посещенията в музея.
Какво могат да научат Посланиците на културата:
Посланиците на културата в по-напреднала възраст могат да използват музейни предмети (експонати или реплики) като отправни точки за разговор, да комбинират сензорни и творчески дейности със социален обмен, да поддържат сесиите управляеми, да предлагат на участниците избор и да адаптират темпото, когато групата се измори или се нуждае от повече подкрепа.
Пример:
По време на посещение в музей, Посланикът на културата избира един предмет или реплика за безопасна работа, като например стар кухненски уред, текстилна мостра или предмет за пътуване.
Групата е поканена да:
Разгледа внимателно предмета;
Опише неговата форма, текстура, тегло или евентуален звук;
Отговори на един отворен въпрос, например: „Към какво място или момент би могъл да принадлежи този предмет?“;
Сподели една дума или кратка асоциация;
Създаде прост групов резултат, като например заглавие или списък със сензорни думи.
Например, един стар куфар може да доведе до думите:
тежък, износен, влак, чакащ, кожа, пътуване, сбогом, приключение.
Дейността може да продължи 10–15 минути и не изисква специализирани музейни познания. Ролята на Посланика на културата е да насърчава наблюдението, да приема различните реакции и да помага на групата да се свърже с избрания обект по непринуден начин.
Източник: Музеи по предписание: Ръководство за работа с възрастни хора (2017 г.). https://www.culturehealthandwellbeing.org.uk/sites/default/files/2019-08/mop-good-practice-guide.pdf
Казус 3: Сензорна раница |
Държава, град: Великобритания, Дънди |
Организация, която провежда практиката: Музеите към Университета в Дънди, https://www.dundee.ac.uk/feature/road-communities |
Музеите към Университета в Дънди са създали сензорна раница, за да могат да пренесат части от колекциите си в домове за възрастни хора и на други обществени места. Раницата е проектирана да направи музейните предмети по-достъпни за хора, които не могат лесно да посетят музея физически.
Тя включва:
персонализирани 3D отпечатки (разпечатки);
мостри от платове и камъни;
текстури на платна и четки;
парфюми;
копия на картини;
реплики на експонати, вдъхновени от музейните колекции, които могат да се докосват.
Предметите са избрани така, че да насърчават наблюдението, докосването, разговора, паметта и сензорните асоциации. Например, дървени лазерно изрязани версии на хербарийни образци са съчетани с парфюми. В един дом за възрастни хора, ароматизиращата дейност успява да върне положителни спомени у потребител, който е поддържал голяма градина. Когато казусът е публикуван, проектът е успял да достигне до над 100 човека.
Какво могат да научат Посланиците на културата:
Не е необходимо сензорният комплект да съдържа скъпи предмети. Реплики, текстури, изображения и аромати могат да представят музейните колекции по безопасен начин. Участниците винаги трябва да имат възможност да избират дали искат да докоснат, помиришат, говорят или просто да слушат. Материалите трябва да са лесни за работа и почистване и да са придружени от ясни инструкции с едър шрифт.
Пример
Изберете една музейна тема, като например растения, текстил или скулптура, и подгответе малка сензорна чантичка, съдържаща:
едно изображение от колекцията;
една проба на текстура;
един предмет или реплика за безопасно боравене;
една сензорна карта с лек аромат;
една карта с въпроси с едър шрифт.
За ботаническа колекция, Посланикът може да използва изображение на растение, дървена форма на листо, парче текстурирана кора и картичка с аромат на лавандула. Групата може да бъде помолена да сподели:
Какво забелязвате първо?
Коя текстура най-добре се свързва с растението?
Каква миризма може да има това място?
Коя дума бихте добавили към сензорния списък на групата?
Обучителна дейност 1: Откриване на обекти чрез петте сетива |
Цел на дейността: Да се упражни използването на петте сетива като точки за достъп до музеен обект или произведение на изкуството. |
Резултати от дейността: Участниците могат да опишат обект чрез сензорни думи и да зададат един сензорен въпрос с отворен отговор. |
Продължителност: 35-45 минути |
Вид (индивидуална или групова): групова дейност, 6-12 участника; може да се проведе и по двойки. |
Необходими пособия и материали: един предмет за безопасно боравене, реплика, снимка или репродукция на произведение на изкуството; карти на петте сетива (вижте Приложение 1); лепящи се листчета; химикалки; отворени въпроси с едър шрифт (вижте Фигура 3). |
Описание стъпка по стъпка: Етап 1: Подготовка на дейността Преди провеждане на дейността, фасилитаторът трябва да се запознае с:
Изберете предмет или изображение с ясно видима текстура, цвят, форма или културни асоциации. Уверете се, че предметът и всички сензорни материали са безопасни и одобрени от музея или галерията. Подгответе или разпечатайте картите на петте сетива, предоставени в Приложение 1. Подгответе и лепящи се листчета, химикалки и въпросите с отворен отговор, представени на Фигура 3, с едър шрифт. Етап 2: Реализация на дейността ● Стъпка 1: Приветствайте групата и обяснете, че няма грешни отговори. Участниците могат да говорят, да пишат, да изберат карта или просто да слушат. ● Стъпка 2: Поканете участниците да наблюдават тихо обекта или изображението в продължение на една минута. ● Стъпка 3: Поставете картите на петте сетива на масата или на пода. Поканете всеки участник да избере или да посочи една карта и, ако желае, да сподели една сензорна дума, свързана с обекта или изображението. ● Стъпка 4: Напишете думите на лепящи се листчета и ги поставете около обекта или изображението. Попитайте: „Коя дума ни помага да усетим този предмет по нов начин?“ ● Стъпка 5: Поканете участниците по двойки да използват една от споделените сензорни думи, за да създадат сензорен въпрос с отворен отговор за обекта. Ако е необходимо, могат да използват началните въпроси, представени на Фигура 3. Поканете две или три двойки да споделят своите въпроси. ● Стъпка 6: Създайте кратко групово заглавие за обекта, използвайки думите на участниците. Етап 3: Събиране на обратна връзка Попитайте участниците: „Кое сетиво ви помогна да се свържете най-лесно с предмета?“ и „ Някой от въпросите беше ли труден или неудобен за вас?“ |
Съвети и адаптации: Ако участниците са срамежливи, помолете ги да посочат карта, вместо да говорят. Ако докосването не е възможно, използвайте въображаемо докосване или реплики на експонати, одобрени от музея. |
Приложение № 1: Пример за карти на 5-те сетива
Източник: Създадено от VšĮ Edukaciniai projektai с помощта на инструмент за генериране на изображения с изкуствен интелект за проекта MUGArtS .
Обучителна дейност 2: Саундтрак на произведение на изкуството |
Цел на дейността: Да се види как звукът и тишината могат да подпомогнат вниманието, въображението и участието в група. |
Резултати от дейността: Участниците могат да създадат проста звукова карта или списък с въображаеми звуци, свързани с произведение на изкуството или културно пространство. |
Продължителност: 30-40 минути |
Вид (индивидуална или групова): групова дейност, 5-15 участника. |
Необходими пособия и материали: една художествена творба, място в галерията или снимка; хартия; химикалки; звукови карти с едър шрифт за допълнителна подкрепа на участниците, ако е необходимо (вижте Приложение 2). |
Описание стъпка по стъпка: Етап 1: Подготовка на дейността Преди провеждане на дейността, фасилитаторът трябва да се запознае с:
Изберете художествена творба, снимка или културно пространство, в което звуците могат да се възприемат или асоциират. Ако е възможно, изберете тихо място, където участниците могат да се концентрират и да се чувстват удобно. Решете дали споделеният резултат ще бъде:
Подгответе или разпечатайте звуковите карти от Приложение 2 с едър шрифт. Подгответе и хартия и химикалки за записване на звуковата карта или списък на групата. Етап 2: Реализация на дейността Стъпка 1: Обяснете, че няма верни и неверни отговори и че участниците могат да говорят, да посочват звукова карта, да правят жестове или просто да слушат. Приканете групата да наблюдава творбата мълчаливо в продължение на около една минута. Стъпка 2: Попитайте: „Ако тази сцена имаше звук, какво бихме чули?“ Предложете звуковите карти на участниците, които биха имали нужда от допълнителна подкрепа. Стъпка 3: Записвайте всички мнения на видно място без да ги оценявате, класирате или коригирате. Стъпка 4: Поканете групата да подреди предложените звуци в избрания формат на списък със звуци или звукова карта. Например, звуците могат да бъдат групирани по вид или по въображаемото им разстояние от зрителя. Стъпка 5: Поканете участниците да изберат един звук или комбинация от звуци, които представят атмосферата на произведението на изкуството. Ако е уместно, дайте попълнената звукова карта или списък на груповите заглавия. Стъпка 6: След като участниците отговорят, добавете един кратък фактологичен детайл за творбата / пространството, ако има такъв. Етап 3: Събиране на обратна връзка Попитайте: „Звукът помогна ли ви да забележите нещо ново?“ Участниците могат да отговорят с една дума или жест. |
Съвети и адаптации: За участници със слухови затруднения използвайте печатни думи за звуци и визуални звукови символи. Намалете фоновия шум и се обърнете към групата, когато говорите. Ако се използва аудиозапис, поддържайте подходяща сила на звука и предварително се разберете с участниците, че го чуват добре. |
Приложение № 2: Пример за звукови карти
Източник: Създадено от VšĮ Edukaciniai projektai с помощта на инструмент за генериране на изображения с изкуствен интелект за проекта „MUGArtS“.
Обучителна дейност 3: Въображаемо представяне на текстурата без докосване на оригиналния обект |
Цели на дейността: Да се упражни по безопасен начин тактилното въображение, когато оригиналните музейни експонати не могат да бъдат докоснати. |
Резултати от дейността: Участниците могат да използват визуални детайли и образци на материали, за да опишат въображаемите текстури по безопасен начин и с разбиране. |
Продължителност: 40 минути |
Вид (индивидуална или групова): дейност в малки групи, 4-10 участника. |
Необходими пособия и материали: една художествена творба, музеен експонат или висококачествена отпечатка (разпечатка); одобрени и чисти образци на текстура като плат, дърво, гладък камък, хартия, метал или вълна; чиста кърпа или поднос; кърпички за ръце, ако са необходими; голям лист хартия; маркер; стикери. |
Описание стъпка по стъпка: Етап 1: Подготовка на дейността Преди провеждане на дейността, фасилитаторът трябва да се запознае с:
Консултирайте се със служителите на музея или галерията относно това какви тактилни материали могат да се използват. Изберете произведение на изкуството, музеен предмет или изображение с ясно видими повърхностни качества. Подгответе одобрените образци на текстури, които се отнасят до материалите или качествата на повърхността, видими в художествената творба или музейния обект. Не е необходимо те да възпроизвеждат точно оригиналния материал. Примерите, предоставени в Приложение 3, могат да се използват като насока. Уверете се, че всички мостри са чисти, без остри ръбове и удобни за боравене. Вземете предвид алергии, тактилна чувствителност и хигиенни изисквания от страна на участниците. Подгответе алтернативен начин за участие за всеки, който не желае да докосва мострите. Етап 2: Реализация на дейността Стъпка 1: Обяснете, че оригиналното произведение на изкуството или музейния експонат са защитени и не могат да бъдат докосвани. Може да се борави само с одобрените реплики, мостри и образци от материали. Подчертайте, че докосването на образците е по избор и че няма верни и неверни отговори. Стъпка 2: Преди да представите мострите, поканете участниците да наблюдават видимите детайли на повърхността. Помолете ги да вземат предвид качества като гладкост, грапавина, лъскавост, матовост, наличие на пукнатини, равномерност, неравност, твърдост или мекота. Стъпка 3: Предложете одобрените мостри една по една на участниците, които желаят да ги докоснат. Попитайте ги: „Коя проба изглежда или се усеща най-близо до текстурата, която си представяте?“ Участниците, които предпочитат да не докосват, могат да разгледат мострите, да посочат една от тях или да опишат въображаемата й текстура. Стъпка 4: Приканете участниците да свържат една дума за текстура с един видим детайл в произведението или музейния експонат. Запишете думите на голям лист хартия, за да създадете споделен списък на „речник за текстури“. Стъпка 5: Завършете, като зададете въпроса: „Как представянето на текстурата промени начина, по който гледахме на произведението на изкуството или на музейния обект?“ Етап 3: Събиране на обратна връзка Поканете участниците да поставят стикер до думата за текстура, която са намерили за най-полезна или интересна. Участниците могат директно да посочат дума, ако предпочитат да не използват стикер. |
Съвети и адаптации: Никога не задължавайте участниците да докосват материал. За участници с намалено зрение, предоставете ясно словесно описание и предложете одобрени тактилни мостри. За хора с тактилна чувствителност, позволете визуално наблюдение, посочване или словесно участие. Проверете за възможни алергии, както и хигиенните изисквания и състоянието на всяка проба / мостра преди употреба. |
Приложение № 3.: Примери за безопасни текстури
Източник: Създадено от VšĮ Edukaciniai projektai с помощта на инструмент за генериране на изображения с изкуствен интелект за проекта „MUGArtS“.
Обучителна дейност 4: Проектиране на сензорен стимул, даващ различни възможности за отговор Цел: Посланиците на културата могат да се упражнят във формулитането на един прост въпрос с отворен отговор, който помага да се изследва произведение на изкуството чрез сетивата. |
Цели на дейността: Да се упражни превръщането на сензорна идея в ясен, отворен въпрос с множество възможни отговори. |
Резултати от дейността: Всяка двойка или малка група създава и тества една готова за употреба карта с отворени сензорни въпроси. |
Продължителност: 30–40 минути |
Вид (индивидуална или групова): двойки или малки групи, 6-16 участника. |
Необходими пособия и материали: набор от изображения на произведения на изкуството или музейни експонати, с поне едно изображение за всяка двойка или малка група; карти за петте сетива (вижте Приложение 1); празни карти с въпроси; химикалки; примерни въпроси с едър шрифт или начални въпроси (вижте Фигура 3); контролен списък за преглед на въпросите. |
Описание стъпка по стъпка: Етап 1: Подготовка на дейността Преди провеждане на дейността, фасилитаторът трябва да се запознае с:
Подгответе по един контролен списък с въпроси за преглед с едър шрифт за всяка двойка или малка група, като използвате въпросите за преглед, предоставени в стъпка 3. Подгответе селекция от произведения на изкуството или изображения на музейни експонати и се уверете, че всяка двойка или малка група може да избере по едно. Подгответе картите за петте сетива, предоставени в Приложение 1, празни карти с въпроси, химикалки и моделите за полезни въпроси за начало, представени на Фигура 3. Покажете едно примерно изображение и обяснете, че затвореният въпрос обикновено има един верен отговор: „Този предмет дървен ли е?“ Отвореният сензорен въпрос позволява много възможни отговори: „Каква текстура според вас има този предмет?“ Обяснете, че от участниците не се очаква да знаят факти за произведението на изкуството или за музейния обект. Те са поканени да наблюдават, да си представят и да отговорят. Подчертайте, че един добър сензорен въпрос трябва да бъде прост, свързан с избраното художествено произведение или музеен експонат, отворен за различни отговори и интерпретации и зачитащ личните граници на участниците. Етап 2: Реализация на дейността Стъпка 1: Всяка двойка или малка група избира едно произведение на изкуството или изображение на музеен експонат и един сензорен канал: зрение, слух, допир, мирис или вкус. Стъпка 2: Участниците използват едно от следните изречения за започване на разговор, за да формулират сензорен въпрос с отворен край:
Участниците записват един пълен въпрос на празната карта. Например: „Какъв звук би могла да издаде тази скулптура, ако се движи?“ Стъпка 3: Всяка двойка или малка група разменя своята карта с въпроси с друга двойка или група. Едната група задава въпроса, а другата отговаря в свободен стил. Участниците могат да отговарят устно, да пишат, да посочват или да изберат да не отговарят. Заедно преглеждат въпросите спрямо следните критерии:
Върнете всяка карта с въпроси на създателите ѝ. Те могат да преразгледат формулировката въз основа на отговорите и контролния списък. Стъпка 4: Обединете попълнените карти в малък комплект сензорни въпроси „Посланик на културата“. Етап 3: Събиране на обратна връзка Попитайте участниците:
Участниците могат да отговорят устно, да посочат карта с въпроси или да напишат кратък отговор. |
Съвети и адаптации: Избягвайте въпроси, които директно изискват лични спомени или лично споделяне. Използвайте деликатни подкани като „Какво би могло да ...?“ вместо „Разкажете ни за миналото си“. Уверете се, че участниците могат да отговорят по различен начин или да изберат да не отговорят. Въпросите могат да бъдат предоставени с едър шрифт или в комбинация с картите на петте сетива от Приложение 1. |
Сензорното ангажиране помага на музеите и галериите да се превърнат в по-активни, лични и приобщаващи обучителни пространства за по-възрастните хора. Чрез използване на асоциации, свързани със зрение, слух, допир, мирис и вкус, Посланиците на културата могат да подкрепят участието, без да превръщат посещението в тест за познания за изкуството, историята или културата. Простите сензорни стимули помагат на хората да забелязват повече, да реагират по различни начини и да почувстват, че техният принос е важен.
Методът „Таймслипс“ подсилват този подход, като помага на фасилитаторите да използват отворени теми, да приемат различни отговори и да създават участие без притеснения от грешки. За Посланиците на културата това е особено ценно: тяхната роля е да създават мостове между хората, произведенията на изкуството, музейните експонати и артефакти и културните пространства.
Основни изводи
· Сензорното ангажиране превръща музейното обучение от пасивно наблюдение в активно преживяване;
· Петте сетива могат да се използват директно, индиректно или чрез въображението, в зависимост от условията за безопасност на експонатите или участниците и контекста на взаимодействието;
· Добрите сензорни стимули са прости, уважителни, безопасни и свързани с културния обект или пространство;
· Отворените въпроси насърчават участието, защото не изискват един верен отговор;
· Принципите, вдъхновени от метода „Таймслипс“, подкрепят въображението, приемането и безпроблемното участие в дейности за сензорно ангажиране;
· Посланиците на културата в по-напреднала възраст могат да разработят кратки, адаптивни дейности, които помагат на връстниците им да се чувстват по-уверени и приобщени в културните пространства.
Термин | Опростено обяснение |
Посланик на културата | Обучаем в по-напреднала възраст, който помага за насърчаване на участието, подкрепата на връстници и културното ангажиране в музеи, галерии или културни пространства. |
Сензорно ангажиране | Учене чрез сетивата: зрение, слух, допир, обоняние и вкус. |
Дейност, базирана на петте сетива | Кратка дейност, която използва едно или повече сетива, за да помогне на хората да се свържат с произведение на изкуството, музеен обект или културно пространство. |
Сензорна точка за достъп | Прост сензорен път към културно взаимодействие, като например цвят, звук, текстура или мирис. |
Сензорен стимул | Въпрос, предмет, материал, звук или изображение, които подтикват към сетивно възприемане. |
Въпрос с отворен отговор | Въпрос, който позволява много възможни отговори и не проверява фактологичните знания. |
Участие без риск от грешен отговор | Начин на участие, при който няма грешни отговори или натиск за участие. |
Дейности по метода „Таймслипс“ | Творчески дейности за ангажиране, разработени по метода „Таймслипс“, които стъпват на отворените теми, въображението и приноса на участниците, вместо да тестват паметта или фактологичните им познания. Те се използват по-специално за подпомагане на ангажираното участие на по-възрастните хора, включително и тези, живеещи с деменция. |
Вдъхновено от метода „Таймслипс“ | Използване на избрани принципи, свързани с метода „Таймслипс“, като въображение, отворени стимули и приемане. Това не означава официално сертифициране по метода „Таймслипс“. |
Ръчно боравене с предмет | Културен предмет, реплика или мостра, до които участниците могат да се докосват безопасно. |
Реплика | Копие на културен обект, използвано за учене, особено когато оригиналите не могат да бъдат докосвани. |
Проба от материал | Малко парче плат, дърво, хартия, метал или друг материал, използвано за безопасно изследване на текстурата. |
Лична асоциация | Мисъл, чувство или връзка, която човек прави от собствения си опит. |
Въображаем отговор | Творчески отговор, основан на въображението, а не на фактологичните знания. |
Фасилитиране | Подкрепа на групова дейност чрез покана за участие, слушане и насочване на процеса. |
Адаптация | Промяна на дейността, за да отговаря на нуждите, комфорта, увереността или способностите на участниците. |
1. Крофорд, А. (2022). По пътя към общностите (оригинално заглавие: On the Road to Communities); Университет Дънди https://www.dundee.ac.uk/feature/road-communities (на английски език)
2. D'Andrea, F., Dening, T., & Tischler, V. (2022). Работа с предмети при хора с деменция: Преглед на обхвата и разработване на насоки за интервенция (оригинално заглавие: Object handling for people with dementia: A scoping review and the development of intervention guidance); Innovation in Aging, 6 (5), igac043.
https://doi.org/10.1093/geroni/igac043 (на английски език)
3. Музеи и галерии на Шотландия. (2023). Създаване на сензорна раница в музеите на Университета в Дънди (оригинално заглавие: Creating a sensory backpack at University of Dundee Museums);
https://www.museumsgalleriesscotland.org.uk/sector-story/creating-a-sensory-backpack-at-university-of-dundee-museums/ (на английски език)
4. Thomson, LJ, Lockyer, B., Camic, PM, & Chatterjee, HJ (2018). Резултати от интервенции в музеи, базирани за социалната им роля и предписването на култура, върху количествените показатели за психологическо благополучие при възрастни хора. (оригинално заглавие: Effects of a museum-based social prescription intervention on quantitative measures of psychological wellbeing in older adults); Перспективи в общественото здравеопазване, 138 (1), 28–38. https://doi.org/10.1177/1757913917737563 (на английски език)
5. TimeSlips Creative Storytelling. (2019). Програмата за разказване на истории по метода „Таймслипс“ дава началото на революция в креативните грижи за хора, живеещи с деменция (оригинално заглавие: TimeSlips storytelling program launches a creative care revolution for people living with dementia);
https://www.timeslips.org/news-post/timeslips-storytelling-program-launches-a-creative-care-revolution-for-people-living-with-dementia/ (на английски език)
6. TimeSlips Creative Storytelling. (2021). Сгодете се! Представяме ви годежните партита на Таймслипс (оригинално заглавие: Get Engaged! Introducing the TimeSlips Engagement Parties);
https://www.timeslips.org/get-engaged-introducing-the-timeslips-engagement-parties/ (на английски език)
7. Todd, C., Camic, PM, Lockyer, B., Thomson, LJM, & Chatterjee, HJ (2017). Музейни програми за социално изолирани възрастни хора: Разбиране на това, което работи. (оригинално заглавие: Museum-based programs for socially isolated older adults: Understanding what works); Health & Place, 48 , 47–55.
https://doi.org/10.1016/j.healthplace.2017.08.005 (на английски език)
8. Укар, Е. (2015). Мултисензорната Мет: Докосване, помирисване и чуване на изкуство (оригинално заглавие: Multisensory Met: Touch, smell, and hear art); Музей на изкуствата Метрополитън.
https://www.metmuseum.org/perspectives/multisensory-met (на английски език)
9. Veall, D., et al. (2017). Музеи по лекарско предписание: Ръководство за работа с възрастни хора (оригинално заглавие: Museums on Prescription: A guide to working with older people);
https://www.culturehealthandwellbeing.org.uk/sites/default/files/2019-08/mop-good-practice-guide.pdf (на английски език)
10. TimeSlips Creative Storytelling. Официална интернет страница и ресурси за творческо ангажиране;
https://www.timeslips.org (на английски език)
11. Музейно издание. Включването на сетивата има смисъл (оригинално заглавие: Involving the senses makes sense);
https://www.museum-ed.org/involving-the-senses-makes-sense/ (на английски език)
12. Музеите трябва да активират различни сетива, не само очната ябълка (оригинално заглавие: Museums should activate multiple senses, not just the eyeball) [Видео]; YouTube.
https://www.youtube.com/watch?v=m1-r7CR6FsI (на английски език)
13. Деца в музеите. Приветстваме семейства със специални образователни потребности и увреждания (оригинално заглавие: Welcoming families with special educational needs and disabilities);
https://kidsinmuseums.org.uk/resources/welcoming-special-needs-families/ (на английски език)