Обучително съдържание
● Да се представят основните принципи за фасилитиране на малки групи, които насърчават и подкрепят взаимното споделяне, личните истории, културните перспективи и различните нива на участие;
● Да се разбере значението на психологическата сигурност в груповите дискусии и постепенното изграждане на доверие при работа с по-възрастни хора в малки групи;
● Да се представят подходящи за възрастните хора техники и подходи за открито и приобщаващо фасилитиране на творчески процеси и за създаване на културно пространство за обучение, където участниците могат да учат и да споделят със собственото си темпо;
● Да се запознаят със стратегиите за визуално мислене и с теорията за учене чрез преживяване на Дейвид Колб и да се насърчи приемането на разнообразните форми на лична и културна идентичност в културна обучителна среда;
● Да научат повече за осъзнатото възприемане на изкуството и за креативната реминисценция като средства за личностно изразяване, културен диалог и споделяне на преживявания, свързани с ученето през целия живот;
● Да се запознаят с начина на организиране на дейности за осъзнато възприемане на изкуството и за креативна реминисценция, провеждани с по-възрастни хора;
● Да имат достъп до полезни казуси и практически дейности, които да послужат като вдъхновение и възможност за изграждане на капацитет.
Знания:
● Обучителите и участниците могат да разпознават механизмите за изграждане на доверие и психологическа сигурност в рамките на малка група;
● Те познават етапите на изграждане на доверие и механизмите за безопасно групово взаимодействие, стратегиите за визуално мислене, цикъла на учене на Колб и принципите на успешното фасилитиране на приобщаващи групи;
● Те имат по-добро разбиране за осъзнатото възприемане на изкуството и за реминисценцията като творчески подходи за насърчаване на личностното изразяване, самосъзнанието, културния диалог и споделянията на преживявания, свързани с ученето през целия живот;
● Те са наясно с емоционалните ползи от комбинирането на осъзнатото възприемане на изкуството и креативната реминисценция при работата с възрастни хора и в културно-образователни и изследователски среди;
● Обучителите и участниците разбират как културното образование може да подпомогне себеизразяването, социализацията, ученето през целия живот и активното остаряване.
Умения:
● Обучителите и участниците развиват способността си да насърчават възрастните хора да се ангажират с лично споделяне чрез дейности, свързани с осъзнатото възприемане на изкуството и реминисценцията, без да ги карат да се чувстват изпитвани или осъждани;
● Те подобряват способността си да фасилитират малки групи, където възрастните хора постепенно преминават от наблюдение на произведения на изкуството и културни артефакти към лично споделяне, изследване и обмен на идеи и преживявания;
● Обучителите и участниците подобряват способността си да създават условия, в които всеки възрастен човек може да се ангажира по свой собствен начин, да учи и да споделя със собственото си темпо;
● Те подобряват уменията си за организиране на дейности за осъзнато възприемане на изкуството и креативна реминисценция с възрастни хора, като използват произведения на изкуството, музейни експонати и други артистични стимули;
● Наясно са как да улеснят груповата рефлексия върху произведения на изкуството чрез подхода на „осъзнатото възприемане на изкуството“.
За много възрастни хора изкуството и културата изглеждат като сложни и доста непознати области със строги правила. Страхът да не кажат нещо „глупаво“ или фактически невярно често им пречи да споделят мнението си за картини, скулптури или музейни експонати. Така, когато говорим за осъзнато възприемане на изкуството и за разбиране и интерпретиране на художествени произведения и на музейни артефакти, фокусът не е върху преподаването на чисто исторически факти или следването на мнението на специалисти по история на изкуството или културни експерти, а върху създаването на пространство, където хората се чувстват достатъчно спокойни, чути и уверени, за да се свържат емоционално с творбите и експонатите, да изразят чувствата си и да направят свои собствени интерпретации между това, което виждат, и как го свързват с миналите и настоящите си житейски истории и спомени.
В същото време, когато създават своите произведения на изкуството или изложби, обикновено художниците, кураторите на галерии или музеи, културните работници и обучители се опитват да се свържат със зрителите и културната аудитория на лично ниво и да провокират емоционални реакции с посланията, които искат да предадат. По този начин, за да разбере художествените творби или културните обекти, зрителят трябва да се ангажира с тях емоционално, да свърже видяното с миналото и настоящето си, както и със собствените си спомени, интереси, предпочитания и житейски истории.
Всичко това може да се насърчи чрез приобщаващи групови дискусии и креативни реминисцентни дейности, които се основават на спомените, историите и емоциите на индивида и изследват общи разбирания, възприятия и нови, взаимни обучителни преживявания, които насърчават социализацията и активното остаряване.
Първият и най-важен елемент на безопасната и неосъждаща дискусионна среда е психологическата сигурност. Тя позволява на обучаемите и на участниците да се отпуснат и да се доверят на собствените си сетива, идеи и мнения, отключвайки скритото си творческо и критично мислене. Когато премахнем натиска от търсенето на „единствения верен отговор“, групата започва да генерира и обменя идеи по-свободно и естествено. В този контекст методологии като стратегиите за визуално мислене (т. нар. „VTS“) служат като мост, който трансформира прости наблюдения в споделено и обогатяващо преживяване. Чрез тези инструменти Посланиците на културата могат не само да преподават факти и да обменят мнения, но и да изградят общност, обединена от взаимното уважение и споделените нови неща.
Обикновено определението за фасилитатор е: човек, който помага на група хора да работят по-добре заедно, да обсъждат дадена тема и да намерят общо решение или разбирателство, като гарантира, че мненията на всички участници са чути. По този начин фасилитаторът остава „неутрален“, което означава, че не заема определена позиция в дискусията, а просто насърчава и подкрепя участниците да изразяват по-добре своите идеи и да споделят своите мнения.
Когато се работи с обучаеми на средна и над средната възраст в културна среда, основната задача на фасилитатора не е да предоставя „правилните“ знания за произведението на изкуството, а да създаде среда, в която участниците могат да изградят своя собствена връзка с него. Този подход се основава на концепцията за психологическа сигурност, разработена от Ейми Едмъндсън от Харвардското бизнес училище.
Изследванията показват, че хората се ангажират по-активно, когато се чувстват сигурни да изразят идея, съмнение или различно мнение, без страх че ще бъдат поправени, осъдени или засрамени. В този смисъл, фасилитаторът действа като „пазител на процеса“, а не като експерт, който казва кое тълкуване е правилно.
Кои са златните правила за успешно фасилитиране?
● Принципът на „празната страница“: Водещият трябва да приеме, че всяко наблюдение е вярно за човека, който го изразява, и трябва да стои настрана от всякакви предразсъдъци или пристрастия;
● Активно слушане: Фасилитаторът трябва да използва подходящ език на тялото и да поддържа зрителен контакт с говорещия. Посланията, които фасилитаторът изпраща, и тонът на гласа му са важни за утвърждаване на увереността и чувствата на другия човек (например, като го окуражава с думите „Чувам те да казваш, че...“);
● Запазване на ролята на свързващата фигура: Основната роля на фасилитатора е да създава логически и смислени връзки между отговорите на отделните участници;
● Фокусиране върху разсъжденията, а не върху чистите факти: Целта на фасилитатора трябва да бъде насърчаване на уменията за наблюдение, описание и интерпретация на участниците, а не върху запаметяването на факти. По този начин историческата или енциклопедичната информация за художественото произведение трябва да се използва само като ориентир, а не като „единствена, валидна истина“;
● Обобщаване чрез условен език: Когато перифразират или обобщават коментари, фасилитаторите винаги трябва да използват условен език (напр. „Ана смята, че това може да е...“). Това поддържа разговора отворен и насърчава другите да обмислят различни интерпретации на произведението на изкуството или музейния експонат;
● Насърчаване на емпатията: Чрез непрекъснатото й насърчаване, фасилитаторът трябва да открива нови детайли, връзки и пластове в художествената творба. По този начин разговорът естествено насочва групата към намиране на обща основа и развиване на дълбока взаимна емпатия;
● Фокусиране върху процеса, а не върху резултата: Фасилитаторът трябва винаги да напомня на участниците, че самата дискусия и споделените идеи и мнения са по-важни от достигането до окончателно или „официално“ заключение относно обсъжданото произведение или музейния артефакт;
● Даване на минута мълчание пред произведението на изкуството: Ако водещият види, че групата се уморява или че напрежението се увеличава, е по-добре да се направи кратка почивка в пълна тишина пред художествената творба. Това ще успокои емоциите и ще възстанови усещането за безопасна среда за дискусия;
● Валидиране на преживяването, а не на конкретна интерпретация: Вместо да потвърждава или да отхвърля отговорите, фасилитаторът трябва да стимулира критичното мислене. Ако участник сподели: „В тази картина виждам тъга“, подходящ последващ въпрос би бил „Какво в изображението те кара да се чувстваш така?“;
● Поддържане на открит диалог: Езикът на фасилитатора играе ключова роля в процеса. Въпроси като „Какво още можем да открием в тази картина?“ и неосъждащото перифразиране на изказванията показват, че всяка гледна точка е ценена и има своето легитимно място в групата.
Този модел е дълбоко вплетен в методологията „Стратегии за визуално мислене“ (от английски език – „Visual Thinking Strategies“, VTS), разработена за музейно обучение в САЩ от Филип Йенауайн и Музея за модерно изкуство (MoMA). VTS демонстрират, че активното слушане и отворените въпроси насърчават уважението към различните гледни точки.
Инфографика 1, Източник: Креативно и обучително студио „АРТИЕД“
Кои са трите етапа на Стратегиите за визуално мислене и какви въпроси може да зададе фасилитаторът?
| „Какво се случва тук?“ |
|
„Какво виждаш, което те кара да кажеш това?“ |
|
„Какво още можем да открием?“ |
Добър подход за фасилитатора е в края на дискусията да обобщи мненията на участниците, като използва фрази като: „Виждаме, че едно и също художествено произведение поражда напълно различни прозрения и асоциации“. Така подчертава многообразието като основна ценност на процеса.
По този начин груповата дискусия се трансформира от тест за знания в процес на съвместно изследване. Основната цел на групата от възрастни любители на културата и изкуството не е да постигне единно, консенсусно тълкуване, а по-скоро да се научи да слуша, да изразява различни мнения, емоции и разсъждения и да приема алтернативни гледни точки.
За Посланика на културата това означава култивиране на чувство на любопитство, при което хората се учат един от друг чрез силата на изкуството.
Оценъчна / Рискова фраза (Какво да ИЗБЯГВАТЕ?) | Безопасна / Неосъждаща алтернатива (Какво да ИЗПОЛЗВАТЕ?) | Методологична цел |
„Не, грешите! Това не е зимна вечер, а есенен залез.“ | „Това е интересно. Кои цветове или детайли в картината Ви пренасят в атмосферата на зимна вечер?“ | Валидиране на чувствата без налагане на авторитетна гледна точка. |
„Това е отлично наблюдение / правилното наблюдение!!!“ (Внимавайте с прекалено експресивните фрази, тъй като те могат да накарат другите да се почувстват подценени). | „Благодаря Ви, че споделихте това. Както забелязахте (перифразирам казаното)... Какво мислят другите за това?“ | Поддържане на равновесие и баланс в групата. |
„Разбра ли какво е искал да каже авторът?“ | „Какво мислиш, че се случва тук?“ | Изместване на фокуса от „тест по история“ към „личен опит“. |
Малките групи за дискусии по културни теми създават възможности за по-дълбока връзка между участниците, но това изисква време и внимателно фасилитиране. Възрастните обучаеми и хора като цяло често имат разнообразни преживявания, ниво на увереност и очаквания към културните дейности. Следователно, фасилитаторът трябва да разработи процес, при който доверието се изгражда постепенно чрез малки стъпки, уважение и предвидимост.
Доверието в малка обучителна група не възниква автоматично и не може да се постигне чрез изискване към хората да бъдат открити. То се изгражда чрез последователни взаимодействия, в които участниците постепенно осъзнават, че техните мнения и лични граници ще бъдат уважавани. Този процес е пряко свързан с концепцията за психологическа сигурност и безопасност, разработена от Ейми Едмъндсън (1999), според която ефективното участие и учене в група зависят от чувството, че човек може да бъде активен, без да се страхува от смущение, корекция или отхвърляне.
ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА СИГУРНОСТ И БЕЗОПАСНОСТ | |
Позволява на участниците да: | Без нея:
|
✔ Участват активно в сесията |
|
✔ Изразяват свободно своите идеи и притеснения |
|
✔ Предоставят обратна връзка |
|
✔ Остават ангажирани с темата |
|
В групи, обсъждащи културни теми, психологическата сигурност и безопасност е от особено важно значение, тъй като произведенията на изкуството, историите и експонатите (артефактите) често предизвикват дълбоки лични асоциации, спомени и емоции.
Как да изградим доверие в малки групи? Някои основни принципа:
✔ Започнете с дейности с нисък риск: първоначалните моменти на споделяне трябва да позволяват участие без натиск;
✔ Задайте лични граници: нека участниците сами определят колко искат да споделят;
✔ Осигурете последователност и структура: ясните правила създават чувство за безопасност и сигурност за участниците;
✔ Насърчавайте активното слушане: фасилитаторът трябва да демонстрира чрез цялото си поведение, че всяка гледна точка е ценена;
✔ Осигурете баланс между индивидуалните гледни точки и общностното чувство: личният опит се възприема като ценен ресурс за групата.
За да управлява този деликатен процес с хората в по-напреднала възраст, фасилитаторът и Посланикът на културата трябва да прилагат няколко основни принципа за структуриране на ефективна групова динамика:
● Принцип „От културен обект към човек“: Психологическата сигурност изисква да се започне с изследване на културния обект, преди да се премине към вътрешния свят на по-възрастния човек. Вместо директни въпроси, като „Можете ли да разкажете лична история, свързана с този културен обект?“, които могат да стресират групата, фасилитаторът първо трябва да попита: „Вижте това произведение на изкуството. Има ли някаква история или спомен, които ви носи?“. По този начин възрастният участник е свободен да сподели своя опит чрез метафора или символ, като поддържа контрол върху това колко да разкрие;
● Постепенен подход чрез дейности с по-нисък риск: В началото на сесията въведете задачи, които не изискват високо ниво на саморазкриване - например, избор на конкретна картина, създаване на проста асоциация или казване на една-единствена дума. Едва след като в групата се установи предвидимост, фасилитаторът може плавно да премине от индивидуално наблюдение към споделено преживяване или лично разказване на история;
● Доброволно участие и контрол върху собствения разказ: Споделянето на личен опит е най-силно и вдъхновяващо, когато е напълно доброволно. Фасилитаторът трябва съзнателно да избягва натиск и твърдения като „Всеки трябва да каже по нещо“. Много по-ефективно е да се предлагат възможности за избор: „Кой би искал да сподели?“ или „Ако предпочитате, можете просто да споменете дума или идея“;
● Насърчавайте разнообразни форми на мълчаливо участие: За фасилитатора е изключително важно да помни, че ефективното участие не се измерва единствено с количествено отношение. По-възрастният човек може да преживее културен обект също толкова дълбоко чрез наблюдение и вътрешна рефлексия, колкото чрез говорене или слушане. По този начин мълчанието не е дефект в процеса, а легитимна форма на участие. Никой не трябва да бъде притискан да споделя еднакво количество емоции, преживявания, чувства или истории като останалите.
В крайна сметка, основната задача на фасилитатора и на Посланика на културата е да наблюдава не само участниците, които доминират в разговора, но и тези, които остават в периферията, осигурявайки им тихо пространство, където да се включат без принуда. Когато доверието се изгради чрез предвидимост, уважение към личните граници и внимателно слушане, групата естествено се трансформира от събрани на едно място непознати хора в защитено пространство за автентичен културен обмен и дълбока човешка връзка.
Оценъчна / Рискова фраза (Какво да ИЗБЯГВАТЕ?) | Безопасна / Неосъждаща алтернатива (Какво да ИЗПОЛЗВАТЕ?) | Методологична цел |
„Разкажи ни нещо лично за себе си, за да можем да се опознаем.“ | „Ако желаете, споделете нещо малко, което ви свързва с това произведение/предмет/история.“ | Намаляване на напрежението и зачитане на личните граници на участниците. |
„Нека всеки се представи и разкаже своята история.“ | „Можете да започнете с нещо, което е привлякло вниманието ви или ви е заинтригувало.“ | Постепенен преход от безопасно наблюдение към лично участие. |
„Защо не искаш да споделиш?“ | „Всеки избира собственото си ниво на участие. Можете просто да запазите това, което сте открили, за себе си.“ | Създаване на чувство за контрол и автономност у участника. |
„Това е много повърхностен отговор.“ | „Благодаря, че споделихте това. Искате ли да добавите още нещо?“ | Насърчаване на по-задълбочено размишление, без да се обезценява първоначалният принос. |
„Всеки трябва да участва активно.“ | „Има различни начини да бъдете част от групата чрез слушане, наблюдение или споделяне.“ | Разпознаване на различните стилове на участие и включване. |
„Не се тревожи, всички тук сме приятели.“ | Нека изградим пространство, в което можем да се изслушваме с уважение и любознателност. | Изграждане на реално доверие, вместо да се приема, че то вече съществува. |
Изкуството и културните преживявания предоставят пространство за изразяване, което не разчита единствено на знанията или техническите умения. Приобщаващото фасилитиране позволява на по-възрастните хора да използват изображения, форми, цветове, истории, движения и креативност като начин да споделят личните си преживявания.
Съвременните подходи в културното образование разглеждат изкуството не само като обект на академично изследване, но и като мощен инструмент за лична интерпретация, формиране на идентичност и изграждане на социален диалог. Тази трансформация е пряко свързана с развитието на концепцията за приобщаващата музейна практика, популяризирана от Нина Саймън в „Музеят на участието“. Според този модел посетителите на културни институции престават да бъдат пасивни потребители на готови художествени факти, а се превръщат в активни участници, които са съавтори на създаването на смисъл. В тази споделена среда ролята на фасилитатора е радикално преосмислена от традиционен експерт, който едностранно налага „правилните“ знания за произведението на изкуството или музейния експонат или артефакт, до домакин и пазител на процеса, като създава условия, в които всеки посетител може да се ангажира според собствения си капацитет, интереси и индивидуален начин на изразяване.
Кои са принципите на приобщаващото фасилитиране в културна среда?
● Приносът на всеки е ценен: няма един-единствен правилен начин за интерпретация на произведение на изкуството;
● Насърчаване пред оценка: фасилитаторът трябва да подкрепя процеса, а не да оценява резултатите;
● Достъпност: дейностите трябва да позволяват участие, независимо от предишния опит;
● Разнообразие от изразни средства: рисуване, скициране, разказване на истории, движения, приложни творчески дейности, разговор – всички те насърчават изразяването и са полезни;
● Емпатично присъствие: фасилитаторът приема различните емоционални реакции на участниците.
Този приобщаващ подход носи още по-голям ефект при работа с хора в средна и по-напреднала възраст, тъй като те навлизат в културното пространство със своите специфични житейски истории и лични спомени, както и с натрупан културен опит, но често с първоначална липса на увереност, когато се сблъскват с изкуството. Тук се намесва теорията за учене чрез преживяване на Дейвид Колб („Обучение чрез опит: Опитът като начин на учене и развитие“) . Според нея хората на средна и над средната възраст изграждат нови и устойчиви знания най-ефективно, когато имат възможност да свържат нова информация, прозрения и умения със своя индивидуален минал опит и лична житейска история.
Инфографика 2, Източник: Креативно и обучително студио „АРТИЕД“
Когато прилагат този подход на практика, фасилитаторът и Посланикът на културата трябва:
1) Съзнателно да избягват въпроси, които поставят участниците в позиция на изпитвани или изискват специфични предварителни знания от тях, като например типичното запитване: „Какво е искал да каже авторът?“. Вместо това, за да стимулира ангажираността на групата, фасилитаторът трябва да задава въпроси като: „Какво значение има това изображение/произведение конкретно за Вас?“ или „Какво в тази картина Ви кара да се сетите за определен спомен или идея?“
2) Проектират задачите така, че да започват с възможно най-лесното ниво на участие и да водят до по-задълбочено размишление. В самото начало добра практика е да предложите задача без правилен или грешен отговор, като например индивидуален избор на конкретно изображение / художествено произведение / експонат, дума или символ в галерията или музея. Това позволява на възрастния обучаващ се първо да установи тиха, лична връзка с произведението на изкуството или музейния артефакт, преди да се изправи пред предизвикателството да говори за него пред други.
3) Включват преминаване към споделяне в по-безопасна среда по двойки или в малки групи от трима. Това намалява напрежението и изгражда доверие, преди да се премине към финалната дискусия с цялата група.
4) Избягват оценяването на идеи, предложения или коментари, като използват категории като „правилно“, „грешно“, „харесва ми“ или „не ми харесва“. Когато участник сподели чувство, например „Виждам/чувствам... това или онова в картината“, фасилитаторът не трябва нито да потвърждава, нито да отхвърля твърдението. Вместо това, той трябва да задава въпроси относно самия процес на възприятие, като например: „Как избрахте този символ?“ или „Кой елемент в произведението на изкуството Ви кара да се чувствате по този начин?“. Прилагайки принципа на множеството значения, фасилитаторът насърчава участниците да приемат, че едно произведение може и трябва да генерира напълно различни, понякога паралелно съществуващи интерпретации сред различните участници.
5) Приемат различните нива и темпове на участие в групата като естествен ресурс. Фактът, че някои хора са екстроверти и говорят много, докато други предпочитат да мълчат и да наблюдават, не трябва да се разглежда като проблем, а по-скоро като нормална групова динамика. Следователно, фасилитаторската задача е да предоставя пространство за по-тихите участници като им предложи алтернативни канали за изразяване, като например писмени бележки, време за размисъл или работа по двойки, без да ги притиска.
6) Перифразира казаното от участниците без осъждане и обобщава дискусията с фрази като „Виждаме как една и съща художествена творба предизвиква съвсем различни асоциации у всеки от нас“. По този начин фасилитаторът утвърждава многообразието като ценност и избягва превръщането на сесията в тест за знания. Вместо това, той я трансформира в процес на съвместно изследване, споделено участие, размисъл и взаимно разбиране и насърчава групата да се учи не само от наблюдаваните и обсъждани културни обекти, но и от самите участници.
Оценъчна / Рискова фраза (Какво да ИЗБЯГВАТЕ?) | Безопасна / Неосъждаща алтернатива (Какво да ИЗПОЛЗВАТЕ?) | Методологична цел |
„Това не прилича много на символ.“ | „Интересно е как избрахте това изображение/символ. Какво значение има то за Вас?“ | Изместване на фокуса от външната форма към личния смисъл. |
„Какъв е правилният начин да се разбере това произведение на изкуството?“ | „Какви различни послания можем да открием в това произведение на изкуството?“ | Подкрепа за множество интерпретации и критично мислене. |
„Не е нужно да рисуваш добре и да си професионален художник. Просто опитай.“ | „Тук няма стандарт за творчески умения. Важното е какво искаш да изразиш.“ | Премахване на страха от оценка и насърчаване на творческата свобода. |
„Това е много интересно, но не е това, което авторът е възнамерявал да каже.“ | „Вашата перспектива показва как произведението на изкуството може да бъде преживяно по различен начин.“ | Валидиране на личния опит, без налагане на експертно мнение. |
„Някой има ли по-добра идея?“ | „Какви други идеи или чувства се появяват в групата?“ | Избягване на конкуренцията и насърчаване на диалога между участниците. |
„Обяснете какво сте направили.“ | „Ако желаете, кажете ни какво означава за Вас Вашата творба или процесът, по който я създадохте.“ | Подкрепа за доброволното себеизразяване и личния избор. |
По своята същност изкуството е много субективно и се възприема по различен начин от различните хора, в зависимост от емоционалния им статус, личните им спомени, предпочитанията, социалния и образователен произход и др. Дори възрастта може да придаде специфично значение на начина, по който човек се свързва с произведенията на изкуството и културното наследство.
В същото време изкуството и културата са мощни инструменти, които помагат на хората да изразят вътрешните си чувства и мисли, да изградят емоционалната си устойчивост и да се свържат с другите.
Историята на изкуството е „историческо изследване на визуалните изкуства, занимаващо се с идентифициране, класифициране, описание, оценяване, интерпретиране и разбиране на художествените творби и историческото развитие в областите на живописта, скулптурата, архитектурата, декоративните изкуства, рисуването, печатарството, фотографията, интериорния дизайн и др.“ ( Източник: История на изкуството | Живопис, скулптура и архитектура | Британика )
Историята на културата се определя като „подход, който изследва историята през призмата на културата, като набляга на сложността и вариациите в социалните категории във времето и пространството, като същевременно включва методологии, които критично анализират твърденията за абсолютната истина и разглеждат културата като символична или семиотична система.“ (Източник: Културна история - общ преглед | Теми на ScienceDirect )
Така че, като цяло бихме могли да кажем, че…
Чрез историята на изкуството и културата, експертите изучават обектите на изкуството и културата, разглеждани в рамките на съответния период. По този начин те анализират различни фактори, като културни, политически, религиозни, икономически или художествени аспекти, които допринасят за визуалния облик на произведението на изкуството или за културното и историческо значение на музеен експонат или артефакт, за да разберат по-добре света и обществата, в които са създадени.
Осъзнатото възприемане на изкуството е свързано с начина, по който всеки човек се свързва емоционално с него. То се фокусира върху емоционалните реакции, които дадено произведение на изкуството или културен артефакт провокира у зрителя. По своята същност, осъзнатото възприемане на изкуството е процес на изследване, осмисляне и анализиране на художествено произведение, така че да се свържем с него, да извлечем вътрешните си чувства и мисли, да освежим спомените си и да успеем да се свържим по-добре със себе си и с околните.
Следователно, осъзнатото възприемане на изкуството може да бъде мощен стимул за насърчаване на комуникацията и изразяването на емоции и чувства, независимо от възрастта на човек. Тъй като при изкуството няма правилни и грешни отговори, всяка творба или културен артефакт докосва различните хора по различен начин, разклаща техните крайни вярвания и възприятие за реалността и предизвиква пълната палитра от емоции, започвайки от щастие и радост, през гняв и тъга, до болка, неприязън и дори отвращение и отхвърляне. По този начин изкуството и културата могат да насърчат разнообразни емоционални реакции и интерпретации у зрителите. Те стимулират техните мисли и разговори, които иначе биха били трудни за предаване или описание, и помагат за тяхната социализация, което е особено ценно за възрастните хора.
Инфографика 3, Източник: Креативно и обучително студио „АРТИЕД“
Какво да имаме предвид при фасилитиране на групова рефлексия върху произведения на изкуството чрез подхода на осъзнатото възприемане на изкуството?
✔ Създайте психологически сигурна и подкрепяща групова среда, която позволява открита дискусия и насърчава интерпретациите на произведения на изкуството и техните елементи. Ако някой види нещо погрешно в творбата, не го прекъсвайте веднага. Позволете на този човек да сподели своите наблюдения и да обясни своите идеи, емоции, чувства или спомени;
✔ Позволете на по-възрастните хора свободно да изразяват своите чувства и емоции. Ако е необходимо, дайте им повече време да намерят правилната дума и избягвайте осъждане и критика;
✔ Уважавайте техните граници, мнения и темпото, с което се потапят по-дълбоко в емоциите и спомените си. Не всеки е готов лесно да излезе от зоната си на комфорт и да сподели моменти от миналото си. Ако е необходимо, осигурете емоционална подкрепа;
✔ Имайте предвид, че за някои хора, осъзнатото възприемане на изкуството и размисълът върху художествени творби могат да бъдат катарзисно преживяване, което им позволява да освободят скрити емоции, да преработят травми или да се справят с трудни преживявания от миналото или настоящето си. В тези случаи, използвайте емпатията и разбирането и насърчете възрастния участник да си вземе почивка или да използва други художествени средства, за да разкаже своята история или да изрази емоциите или житейския си опит;
✔ Задавайте прости, окуражаващи въпроси, свързани с наблюдаваните художествени произведения и тяхната/-ите композиция/-и и елементи. Възприемете подхода на активното слушане на отговорите и прозренията на участниците и им предоставете възможност да споделят своите наблюдения и мисли;
✔ Разделете съзерцанието на произведенията на изкуството от тяхната интерпретация. Чрез фокусиране първо върху „Какво виждаме?“ и след това върху „Какво означава това за нас?“, фасилитаторът намалява страха от допускане на грешка и позволява на участниците без предварителни познания за изкуството да се чувстват по-сигурни да споделят своите идеи и чувства;
✔ Опитайте се да задавате отворени въпроси, като например: „Какво забелязвате/виждате в тази картина?“ или „Какво привлече вниманието ви?“. Това подпомага обмяната на различни мнения и насърчава по-възрастните участници да се вгледат в художествените творби, да споделят своите наблюдения и да проучат още идеи;
✔ Избягвайте да започвате с обяснения за произведението на изкуството, а първо поканете участниците да споделят какво виждат в него и как го чувстват, преди да им разкажете повече за това как го интерпретират историците на изкуството или културните експерти. Това ще насърчи възрастните хора да бъдат изследователи и да търсят собствения си смисъл. Ако е необходимо, напомнете им, че изкуството е много субективно и всеки може да има свое собствено тълкуване на едно или друго художествено произведение.
С напредване на възрастта хората са склонни да размишляват по-често върху житейските си истории и спомени и да си припомнят един или друг момент от миналото си с радост и гордост или обратното – с тъга. По този начин, една картина, скулптура, фотография или музеен артефакт могат да съживят много спомени, истории и емоции и да върнат посетителите към моменти от живота им, които са забравили по една или друга причина.
Така спомените подобряват емоционалното благополучие на по-възрастните хора, като им помагат да преработят миналите си преживявания, повишават самочувствието им, намаляват чувството им за самота и изолация и укрепват социалните им връзки както със семействата, така и с приятелите им.
Какво е реминисценция? | Това е терапевтичен подход, който включва насочено припомняне на минали преживявания и спомени чрез използване на стимули като снимки, музика, предмети и др. Той е особено подходящ за възрастни хора и им помага да подобрят благосъстоянието, настроението и самочувствието си, да остаряват активно и да насърчат социалните си връзки чрез припомняне на значими спомени и минали преживявания. Дейностите по припомняне могат да се провеждат индивидуално или в малки или по-големи групи. Те се фокусират върху насърчаване на емоционалните връзки и умствената стимулация на възрастните хора, а не върху тестване на точността на паметта им. |
Какво е креативна реминисценция? | Тя надгражда върху реминисценцията и я обогатява с артистични и творчески средства и подходи за улесняване на процеса на припомняне. В допълнение на вербалните разговори се използва широк спектър от творчески стимули, за да се активира процесът на припомняне и сетивата на участниците, както и да се предизвикат положителни емоции. Това може да включва участие и съчетание на изкуство и осъзнато възприемане на изкуството, посещения на музеи, ръчни и приложни творчески дейности, пеене и слушане на музика, танци и други движения на тялото или различни форми на театрални импровизации. |
Инфографика 4, Източник: Креативно и обучително студио „АРТИЕД“
Осъзнатото възприемане на изкуството и креативната реминисценция носят различни ползи за по-възрастните хора и техните семейства. Освен това, те могат да обогатят дейностите, които музеите, художествените галерии и другите културни институции организират за тази група посетители. Чрез тях възрастните хора могат да бъдат не само пасивни наблюдатели на картини, скулптури или музейни експонати, а активни участници, които си взаимодействат с тях.
Някои от емоционалните ползи от комбинирането на тези два подхода включват:
● Подобряване на емоционалното благополучие на възрастните хора и намаляване на тяхната изолация, чувство за самота или скука от монотонното ежедневие чрез предизвикване на положителни спомени;
● Засилване на социалното взаимодействие и връзките между хората. Процесите на припомняне и разказване на истории насърчават социализацията сред хората в по-напреднала възраст, което може да подобри техните комуникативни способности, умения за разказване и да създаде нови връзки между тях чрез откриване на общи интереси или споделени преживявания;
● Укрепване на връзките с членове на семейството и други възрастни хора чрез споделени истории, емоции и наблюдавани произведения на изкуството и културни артефакти. Тъй като реминисцентните дейности са свързани с процес на насочено припомняне и дават прозрения за живота на човека, те подобряват разбирането за участващите в дейностите хора;
● Насърчаване на въображението и осигуряване на когнитивна стимулация чрез ангажиране на креативността, паметта и мисловните процеси, които потенциално се забавят с напредване на възрастта;
● Подобряване на паметта и подпомагане на възрастните хора да си спомнят минали събития, което може да подобри когнитивните им функции и съхраняването на паметта, както и да повиши самочувствието им и чувството им за постижение чрез размисъл върху положителни житейски преживявания;
● Повишаване на интереса на възрастните хора към изкуството и културата, както и към ученето през целия живот, чрез насърчаване на ученето и размисъла върху добре познати или по-малко познати картини, скулптури или музейни експонати, като по този начин се засилва тяхната любознателност и желание за учене и размисъл.
Казус 1: Художествена галерия на Йейлския университет, Изкуство и език чрез експонатите в Художествената галерия на Йейл: отворени образователни ресурси |
Държава, град: САЩ, град Ню Хейвън |
Организация, която провежда практиката: Йейлски университет, https://www.yale.edu/ |
Йейлският университет разполага с най-стария колежански художествен музей в Северна Америка. Галерията съхранява близо 300 000 предмета от цял свят, както и най-голямата колекция от британско изкуство извън Обединеното кралство, и колекция от близо 1000 инструмента, които документират историята на световните музикални традиции.
Художествената галерия на Йейлския университет е разработила серия от отворени образователни ресурси, които предлагат разнообразни обучителни инструменти, примерни дейности и академични статии за това как да се подобри преподаването на езици и култура чрез изследване на художествени предмети от обширната колекция на галерията. Тя също така насърчава сътрудничеството между преподавателите по езици, предоставяйки платформа за споделяне на идеи, дейности и стратегии за преподаване чрез изкуство.
Методите на преподаване са категоризирани в четири групи, които могат да бъдат съобразени със специфичните образователни цели на различните нива на преподаване. Ресурсите са разработени от преподаватели и музейни обучители, за да насърчат ученето чрез изкуство.
Четирите категории са:
Дълбоко наблюдение и размисъл, които насърчават внимателното и продължително наблюдение и размисъл върху произведения на изкуството, фокусирайки се върху осъзнатостта и детайлното формулиране на прозренията.
Критично мислене и изследване, които ангажират обучаемите да задават въпроси и да анализират произведения на изкуството, за да развият умения за критично мислене и да изследват различни гледни точки.
Описателно и контекстуално разбиране, което изследва историите и историческия контекст зад художествените произведения, обогатявайки разбирането на обучаемите за културните и исторически теми.
Практическо и сензорно ангажиране, което включва директно взаимодействие с художествени материали, подобрявайки ученето чрез тактилни и сензорни преживявания.
Източници: https://artlang.yale.edu/ и https://www.yale.edu/collections/museums-and-libraries
Казус 2: Разбиране на това как учителите могат да прилагат стратегиите за визуално мислене |
Държава, град: САЩ, Илинойс, Спрингфийлд |
Организация, която провежда практиката: Държавен музей на Илинойс, https://www.illinoisstatemuseum.org/ / YouTube канал - https://www.youtube.com/@IllinoisStateMuseum |
Краткото образователно видео представя практически пример за прилагане на метода „Стратегии за визуално мислене“ (VTS) с две произведения на изкуството. Видеото започва с кратко описание на метода „VTS“ и как да го приложим за по-задълбочено разглеждане на художествени произведения и как да го използваме с исторически артефакти. Представени са три важни въпроса: „Какво виждате/забелязвате тук?; „Какво ви кара да казвате това?“; „Какво още можем да видим?“ .
Подчертава се важността на това какво участниците споделят, че виждат в произведението, и необходимостта да се перифразират техните наблюдения, за да се насърчат да ги задълбочат и да продължат да добавят нови прозрения или емоции.
След това са демонстрирани два практически примера с различни картини, за да се илюстрира процесът.
Източник: https://www.youtube.com/watch?v=H-1vm8-3LEI
Казус 3: Проект по Програма „ Еразъм+“ - „Не ме забравяй: Креативна реминисценция“ |
Държава, град: Чехия, България, Франция и Испания |
Организации, които провеждат практиката: Reminiscencni centrum, z. s. (Чехия), Креативно и обучително студио „АРТИЕД“ (България), edEUcation SAS (Франция) и VINCORE SCCL (Испания) - https://www.forgetmenotdigital.com/bg-bg/ |
“Не ме забравяй: Креативна реминисценция” е 18 месечен проект по Програма „Еразъм+“ (2024-1-CZ01-KA220-VET-000244635), който беше реализиран в периода септември 2024 г. – февруари 2026 г. Основната му цел беше да подобри включването и качеството на живот на хората, живеещи с деменция, като помогне на обучителните организации в сферата на професионалното образование, социалните работници, арт терапевтите и неформалните болногледачи да развият нови компетенции и да се запознаят с нови подходи, с които да обогатят терапевтичната си реминисцентна работа с методи, базирани на осъзнатото възприемане на изкуството, театъра, музикалните дейности и приложното изкуство.
Основните обучителни резултати от проекта включват:
● Наръчник за обучители и Обучителна програма с практически инструменти и дейности за сесии за креативна реминисценция и ангажиране на хората, живеещи с деменция. Обучителните материали надграждат подхода на реминисценцията и го обогатяват с практически насоки как да се комбинира с театрални дейности, осъзнато възприемане на изкуството, музика, творчески и приложни дейности и разказване на житейски истории, базирани на спомените, както и с дигиталните кутии за спомени;
● Библиотека с 8 практически видео ресурса по подхода на Креативната реминисценция, които включват различни комбинации от реминисценция и поне 2 творчески подхода: приложни творчески дейности, театър, музика и осъзнато възприемане на изкуството. Видеата бяха заснети по време на творчески реминисцентни сесии, организирани във всяка партньорска страна, с прякото участие на хора, живеещи с деменция, и специалистите, които се грижат за тях. Всяко видео включва обяснение стъпка по стъпка как да се подготви и организира сесия за креативна реминисценция и е придружено от кратко описание на различните етапи, което може да се изтегли от платформата „Незабравка“;
● Препоръки как да бъдем приобщаващи към хората с деменция и как да организираме креативни реминисцентни дейности и пространства, които са адаптирани към тези хора.
Забележка: Въпреки че проектът е фокусиран върху възрастни хора, живеещи с деменция, предложените обучителни материали и подходи са подходящи за възрастни хора като цяло и могат лесно да се приложат във всяко културно пространство, което иска да започне творчески реминисцентни дейности, базирани на осъзнатото възприемане на изкуството, приложните творчески дейности за разказване на житейски истории, базирани на спомените, и др.
Обучителна дейност 1: Личен резонанс и емоционално свързване |
Цели на дейността: ● Да се разчупи ледът сред по-възрастните участници и да се насърчат да обменят идеи, прозрения и гледни точки без риск от критична оценка; ● Да се насърчи споделянето на лични спомени, емоции и преживявания чрез визуални стимули. |
Резултати от дейността: Участниците изпитват чувство за връзка помежду си и разбират, че изкуството говори по различен начин на всеки от тях и е свързано с техните житейски истории. |
Продължителност: между 45 и 60 минути, в зависимост от нивото на взаимодействие |
Вид (индивидуална или групова): група до 10 човека; всички участници седят или стоят в кръг. |
Необходими пособия и материали: ● Въздействаща картина, репродукция или цветна разпечатка на картината във формат А3 (за наблюдение и обсъждане от всички участници). При необходимост на всеки участник може да се предостави цветна разпечатка във формат А4 за по-лесно наблюдение. Подходяща картина може да бъде например семейна или ежедневна сцена, като „Ръченица“ на Ян Мърквичка / Иван Мърквичка, 1894 г., достъпна в Националната художествена галерия, https://nationalgallery.bg/bg/ , и в публичната ѝ дигитална колекция на https://nationalgallery.bg/wp-content/uploads/2017/10/8-5.jpg ), или друга картина, избрана от фасилитатора.  |
Описание стъпка по стъпка: Етап 1: Подготовка на дейността Фасилитаторът трябва да е запознат с: ● Концепцията за Стратегии за визуално мислене и Инфографика 1; ● Процесът на организиране на сесия за осъзнато възприемане на изкуството и Инфографика 3; ● - Как да използваме картини и музейни експонати като стимули в процеса на припомяне и Инфографика 4. Изберете картината, която ще бъде обсъдена. Идеи за подходящи видове картини са предоставени в Инфографика 4. Връзки към дигитални колекции на музеи и художествени галерии са налични в раздел „Съвети за допълнително четене (библиография и допълнителни ресурси“).
Етап 2: Реализация на дейността (между 30 и 45 минути) ● Стъпка 1: Следвайки процеса в Инфографика 3, стъпки 2 и 3, представете накратко общия контекст, в който е създадена картината – само нейното заглавие, художник, година на създаване и общото художествено течение, към което принадлежи (в случая с примерната картина, това ще бъде: заглавие: „Ръченица“; Автор: Ян Мърквичка / Иван Мърквичка; година на създаване: 1894, художествено течение: Реализъм). След това помолете групата да наблюдава картината в пълна тишина за около 2-3 минути. ● Стъпка 2: Следвайки процеса в Инфографика 3, стъпка 4, помолете участниците да опишат какво виждат изобразено на картината. ВАЖНА ЗАБЕЛЕЖКА: На този етап пояснете, че трябва да се съсредоточат само върху това, което буквално виждат на картината, без да споделят своите емоции или асоциации. ● Стъпка 3: Следвайки процеса в Инфографика 3, стъпка 5, помолете участниците да се съсредоточат върху визуалните елементи на картината. Ако е необходимо, предоставете повече информация за произведението, художника, историческия период или художественото течение, през което е създадено. Съсредоточете се върху основни факти или предоставете интересна информация, която би могла да обогати дискусията по-късно. ● Стъпка 4: Следвайки процеса в Инфографика 3, стъпка 6, всеки участник е поканен да довърши изречението: „Тази картина ме връща към спомена за...“ или „Тази картина ми напомня за момент от живота ми, когато чувствах...“. ВАЖНА ЗАБЕЛЕЖКА: Фасилитаторът трябва да гарантира, че никой не коментира или анализира спомена на друг човек. Етап 3: Събиране на обратна връзка (около 15 минути) Групата споделя как се е чувствала, докато е слушала историите на другите. Ако някой желае, може да доразвие своята история или да намери връзка с историята на някой друг. |
Съвети и адаптации: ● Важно е фасилитаторът да насърчава активното слушане сред участниците и да ги помоли да не се прекъсват един друг, когато споделят своите предложения, наблюдения и прозрения относно картината; ● Важно е фасилитаторът и участниците да поддържат открита, приятелска и неосъждаща атмосфера по време на споделянето на личните истории и да уважават споделените емоции, чувства и житейски опит; ● Фасилитаторът трябва да спазва личните граници на участниците и ако някой предпочита да не споделя история, не бива да го насилва. След като възрастният човек е готов, може да го направи сам; ● Фасилитаторът е свободен да избере други картини, скулптури или музейни експонати, които ще допаднат на групата, и съответно - да адаптира процеса. |
Обучителна дейност 2: Светът през вашите очи |
Цели на дейността: ● Да се разчупи ледът сред възрастните участници и да се насърчи личното споделяне, без риск от критична оценка; ● Да се изгради емпатия и да се насърчи приемането на различни или противоположни чувства към едно и също произведение на изкуството. |
Резултати от дейността: Участниците осъзнават, че напълно различни мнения могат да съществуват едновременно и без конфликт. |
Продължителност: 30 минути |
Вид (индивидуална или групова): група до 10 човека; участниците първо работят по двойки, след което провеждат групова дискусия. |
Необходими пособия и материали: ● Абстрактна или по-изразителна картина – оригинал, репродукция или цветна разпечатка на картината във формат А3. При необходимост на всяка двойка може да се предоставят цветни разпечатки във формат А4 за по-лесно наблюдение. ● Самозалепващи се листчета. |
Описание стъпка по стъпка: Етап 1: Подготовка на дейността Фасилитаторът трябва да е запознат с: ● Концепцията за Стратегии за визуално мислене и Инфографика 1; ● Процесът на организиране на сесия за осъзнато възприемане на изкуството и Инфографика 3; ● Как да използваме картини и музейни експонати като стимули в процеса на припомяне и Инфографика 4. Изберете картината, която ще бъде обсъдена. Идеи за подходящи видове картини са предоставени в Инфографика 4. Връзки към дигитални колекции на музеи и художествени галерии са налични в раздел „Съвети за допълнително четене (библиография и допълнителни ресурси)“.
Етап 2: Реализация на дейността (около 20 минути) ● Стъпка 1: Разделете участниците по двойки. Дайте на всяка двойка три самозалепващи се листчета. ● Стъпка 2: Помолете всеки човек да разгледа картината самостоятелно и да запише три емоционални думи, които тя предизвиква у него. ● Стъпка 3: Приканете партньорите във всяка двойка да споделят думите си. Те често са различни (напр. единият човек може да изпитва „тревожност“, докато другият - „спокойствие“). Тяхната задача е да обяснят какво в картината създава тези чувства, докато другият човек само слуша с разбиране, без да коментира. ● Стъпка 4: (по избор) Ако е уместно, насърчете участниците по двойки да обсъдят различните мнения, за да разберат по-добре гледната точка на другия. Етап 3: Събиране на обратна връзка (около 10 минути) Помолете всеки участник да сподели с цялата група: „Какво научих за партньора си чрез начина, по който вижда картината?“ |
Съвети и адаптации: ● Важно е фасилитаторът да насърчава активното слушане сред участниците и да ги помоли да не се прекъсват един друг, когато споделят своите думи, наблюдения и чувства; ● Важно е фасилитаторът и участниците да поддържат открита, приятелска и неосъждаща атмосфера по време на споделянето на трите думи и да уважават изказаните емоции и чувства; ● Фасилитаторът трябва да спазва личните граници на участниците и ако някой предпочита да не навлиза в по-дълбоки емоции, не бива да го насилва да споделя. След като възрастният човек е готов, може да го направи сам; ● Фасилитаторът може да избере повече от една картина за дейността и да предложи на всяка двойка да обсъди различна картина; ● Вместо картини, фасилитаторът може да избере една или повече скулптури или музейни експонати и да ги използва за дейността. |
Обучителна дейност 3: „Културен куфар – какво нося със себе си“? |
Цели на дейността: ● Да се насърчи емпатията и взаимното разбирателство между възрастните хора; ● Да се насърчи постепенното споделяне и изграждане на доверие чрез символи, лични асоциации и културни преживявания. |
Резултати от дейността: Участниците осъзнават, че всеки влиза в групата със собствен „културен багаж“ – спомени, места, истории и ценности. Те практикуват споделяне по безопасен начин, без да е необходимо да разкриват лична информация, ако не желаят. |
Продължителност: 45 минути |
Вид (индивидуална или групова): група до 10 човека; индивидуална работа, последвана от работа в малки групи и накрая от споделяне с цялата група. |
Необходими пособия и материали: ● Колекция от разнообразни изображения / пощенски картички / предмети, свързани с културата, като например репродукции или разпечатки на картини, стари фотографии, фрагменти от произведения на изкуството, изображения на музейни експонати, архитектурни детайли или модели (например туристически сувенири от известни места) или подобни ● Листове хартия ● Химикалки или моливи |
Описание стъпка по стъпка: Етап 1: Подготовка на дейността Фасилитаторът трябва да е запознат с: ● Концепцията за Стратегии за визуално мислене и Инфографика 1; ● Концепцията за Цикъла на учене на Колб и Инфографика 2; ● Как да използваме картини и музейни експонати като стимули в процеса на припомяне и Инфографика 4. Подредете изображенията и предметите в центъра на групата.
Етап 2: Реализация на дейността (между 30 и 35 минути) ● Стъпка 1: Поканете участниците да изберете един предмет или изображение, което ги „привлича“ по някакъв начин. На този етап не е необходимо обяснение. ● Стъпка 2: Първо ниво на споделяне – безопасна дистанция: Помолете всеки участник да довърши едно от изреченията: „Избрах това изображение, защото ми напомня за...“ или „Това ми дава усещане за...“. Фокусът е върху чувството / впечатлението, а не върху личната история. ● Стъпка 3: Второ ниво на споделяне – доброволно споделяне: В малки групи участниците могат да разширят споделянето си: „Ако този предмет можеше да разкаже нещо за мен, той би казал...“. Всеки има право да остане на чисто символично ниво. Етап 3: Събиране на обратна връзка (около 10 до 15 минути) В цялата група участниците обсъждат следните въпроси: „Какво ви помогна да се чувствате комфортно?“ и „ Какво научихте за другите, без да задавате директни и лични въпроси?“ |
Съвети и адаптации: ● Важно е водещият да насърчава активното слушане сред участниците и да ги помоли да не се прекъсват един друг, когато споделят чувствата и впечатленията си; ● Важно е фасилитаторът и участниците да поддържат открита, приятелска и неосъждаща атмосфера по време на дейността и да уважават споделените емоции и чувства; ● Фасилитаторът трябва да се въздържа от това да настоява за споделяне на лични разкази. Ако някой предпочита да не навлиза по-дълбоко в емоциите си, той/тя не бива да бъде насилван. Ако е необходимо, фасилитаторът може да даде пример, като сподели накратко нещо за себе си, за да подтикне процеса; ● Фасилитаторът трябва да спазва личните граници на участниците и да подчертае, че доверието се изгражда чрез малки стъпки. |
Обучителна дейност 4: „Истории, които се срещат – мостове между преживяванията“ |
Цели на дейността: ● Да се изгради по-дълбока връзка между участниците чрез обмен на лични асоциации и преживявания; ● Да се развият умения за слушане с разбиране и за приемане на различни гледни точки; ● Да се насърчи чувството за принадлежност към малка група чрез откриване на общи човешки теми. |
Резултати от дейността: ● Участниците могат да споделят значението на нещата, свързани с културни обекти, без да се чувстват притиснати да разкриват прекалена лична информация; ● Те осъзнават, че различните хора могат да открият напълно различни истории зад един и същ културен образ; ● Те развиват способността да слушат другите, не за да отговарят, а да ги разбират. |
Продължителност: 40 до 60 минути, в зависимост от нивото на групово взаимодействие |
Вид (индивидуална или групова): група до 10 човека; индивидуална работа → по двойки → малки групи → рефлексия в цялата група |
Необходими пособия и материали: ● Изображения на културни обекти, като например репродукции или разпечатки на картини, фотографии, изображения на музейни експонати, архитектурни детайли или модели (например туристически сувенири от известни места), предмети от различни култури и др. ● Карти с думи/концепции (напр. дом, промяна, пътуване, спомен, принадлежност, свобода, среща, традиция) ● Листове хартия ● Химикалки или моливи |
Описание стъпка по стъпка: Етап 1: Подготовка на дейността Фасилитаторът трябва да е запознат с: ● Концепцията за Стратегии за визуално мислене и Инфографика 1; ● Концепцията за Цикъла на учене на Колб и Инфографика 2; ● Процесът на организиране на сесия за осъзнато възприемане на изкуството и Инфографика 3. Поставете изображенията и предметите в центъра на групата.
Етап 2: Реализация на дейността (между 35 и 40 минути) ● Стъпка 1: „Тихо откриване“: Помолете всеки участник да избере едно изображение или предмет, който според него носи информация. На този етап не се изисква обяснение. Целта е първо да се установи лична връзка с избраното изображение или предмет. Водещият може да каже: „Не търсим най-красивата или правилната картина или артефакт. Изберете този, който ви кара да се замислите за нещо.“ ● Стъпка 2: „Историята зад изображението“: Помолете всеки участник да напише кратко изречение, използвайки една от следните начални фрази: „Предполагам, че това изображение/предмет крие история за...“; „Ако този предмет беше спомен, щеше да е...“; „Това изображение ме кара да мисля за...“. ВАЖНА ЗАБЕЛЕЖКА: Участниците могат или да говорят за себе си, или да създадат измислена история. Това може да им позволи да поддържат безопасна дистанция, ако някой не иска да споделя на този етап. ● Стъпка 3: „Среща на две истории“ (работа по двойки): Всеки човек споделя своята история, като отговаря на следните въпроси: „Какво ви се струва най-важно?“ и „Какво чувство поражда у вас този образ?“. ВАЖНА ЗАБЕЛЕЖКА: Партньорите нямат право да анализират или да дават мнение за казаното. След това партньорите търсят една обща дума, която свързва двете истории, като отговарят на въпроса „Какво общо намирате между двете истории?“. Пример: „Моята снимка ми напомня за стар дом, а твоята за пътешествие. Общоприетата дума може да е принадлежност.“ ● Стъпка 4: „Карта на общите теми“ (работа в малки групи): Двойките се събират в малки групи и споделят само общата дума, която са открили. Групата създава споделена „карта“ на темите, които се появяват: спомени; семейство; промяна; надежда; идентичност; връзка с място и др. Фокусът е върху това, което обединява възрастните хора, а не върху различията между тях. Етап 3: Събиране на обратна връзка (около 10 до 15 минути) В общата група участниците размишляват върху следните въпроси: „Как се промени начинът, по който гледате на историята на някой друг?“; „Бяхте ли любопитни?“; „Какво изгражда доверие в малка група?“ |
Съвети и адаптации: ● Фасилитаторът трябва да се увери, че разговорът не се превръща в оценка или сравнение на лични истории. Важно е да се насочи вниманието към процеса на свързване на хората чрез подкани, като: „Не е нужно да имаме еднакви истории, за да намерим обща човешка тема.“; ● Важно е фасилитаторът да поддържа открита, приятелска, уважителна и неосъждаща атмосфера и да насърчава активното слушане сред участниците; ● Фасилитаторът трябва да спазва личните граници на участниците и ако някой предпочита да не споделя история, не бива да го насилва. След като възрастният човек е готов, може да го направи сам. Междувременно може да използва въображението си и да сподели някоя измислена история; ● Фасилитаторът трябва да спазва личните граници на участниците. Ако възрастен участник стане твърде емоционален, може да му бъде предложена психологическа подкрепа. |
Обучителна дейност 5: „Моето културно послание – езикът на невидимото“ |
Цели на дейността: ● Да се насърчи личностното изразяване чрез визуални символи, цветове и форми; ● Да се подпомогне участието в откриването на връзки между културни образи и лични преживявания; ● Да се развие увереност, че всеки човек има право на собствен начин на творческо изразяване и интерпретация. |
Резултати от дейността: ● Участниците могат да използват осъзнатото възприемане на изкуството като средство за изразяване на идеи, чувства, спомени и ценности; ● Те разбират, че творческият процес не се оценява по отношение на „правилно и неправилно“, а чрез личен смисъл и опит; ● Те развиват уважение към различните начини, по които хората се представят. |
Продължителност: 45 до 60 минути, в зависимост от груповото взаимодействие |
Вид (индивидуална или групова): група до 10 човека; индивидуална творческа работа → рефлексия в цялата група |
Необходими пособия и материали: ● Оригинали, репродукции или разпечатки на картини във формат А3. Забележка: Препоръчително е да подбрете няколко произведения на изкуството от различни категории, изброени в Инфографика 4, така че участниците да имат възможност да изберат това, което им се струва най-силно. ● Цветни разпечатки на картините във формат А4 (по една за всеки участник) ● Хартия, творчески материали, стари списания, брошури, бюлетини и др. за рязане, ножици, лепило, цветни моливи или маркери ● Самозалепващи листчета (за стъпка 4) |
Описание стъпка по стъпка: Етап 1: Подготовка на дейността Фасилитаторът трябва да е запознат с: ● Концепцията за Стратегии за визуално мислене и Инфографика 1; ● Концепцията за Цикъла на учене на Колб и Инфографика 2; ● Процесът на организиране на сесия за осъзнато възприемане на изкуството и Инфографика 3; ● Как да използваме картини и музейни експонати като стимули в процеса на припомяне и Инфографика 4. Изберете картините, които ще бъдат използвани. Идеи за подходящи видове картини са предоставени в Инфографика 4. Връзки към дигитални колекции на музеи и художествени галерии са налични в раздел „Съвети за допълнително четене (библиография и допълнителни ресурси“). Поставете различните изображения, разпечатки и материали в центъра на групата. Етап 2: Реализация на дейността (между 35 и 40 минути) ● Стъпка 1: „Избор на вътрешен образ“: Помолете участниците да изберат картина от предложените, която им резонира най-много. ВАЖНА ЗАБЕЛЕЖКА: Подчертайте, че участниците не трябва да мислят кое произведение/изображение изглежда по-красиво, а кое ги кара да се спрат и да се замислят върху него. ● Стъпка 2: „Размисъл и персонализиране на изображението“: Следвайки стъпките за осъзнатото възприемане на изкуството, помолете участниците да разгледат избраната от тях картина, да я съзерцават в тишина и да се опитат да се свържат с нея като спомени, емоции или прозрения. ВАЖНА ЗАБЕЛЕЖКА: Помолете ги засега да не споделят своите наблюдения, чувства или асоциации. ● Стъпка 3: „Създаване на символ / колаж“: Приканете участниците да създадат малък колаж или личен символ на емоциите, спомените или прозренията, възникнали в резултат на размисъла върху картината. Помолете ги да се опитат да отговорят на следния въпрос: „Какво представям от моя вътрешен и културен свят?“. Насърчете ги да използват различни цветове, форми, изображения, изрезки и др., когато създават своя символ или колаж. Ако участниците желаят, могат да включат и части от харесаната картина в своите творби/колажи (за това могат да използват цветните разпечатки формат А4). ВАЖНА ЗАБЕЛЕЖКА: Водещият трябва да напомни на всички, че символът/колажът не е необходимо да бъде „красив“ или „професионален“, а да представя техните идеи и да предава посланието, което искат да споделят. Например, като подчертае: „Художествената творба не показва само умения. Най-важното е посланието, което предава на зрителите.“ ● Стъпка 4: „Тиха галерия“: След като участниците са готови със своите колажи/символи, помолете ги да разположат творбите си в пространството (залата). Приканете участниците да обиколят импровизираната изложба и да разгледат всички колажи и символи в мълчание. След това поканете всички да изберат колаж/символ, създаден от друг човек, и да напишат на гърба на лепящото се листче: „Това, което чувствам от този колаж/символ, е...“. Помолете участниците да залепят листчето до творбата, по начин, който не се вижда от другите на този етап и не може да се дописва. ВАЖНИ ЗАБЕЛЕЖКИ: Подчертайте на участниците, че не е позволено да се гадае „какво е възнамерявал да каже авторът“ и че никой не трябва да оценява професионалните и артистичните умения на автора. Обърнете внимание, че всяка творба може да има различно значение за зрителите, да провокира различни асоциации, емоции и спомени и че няма правилни и грешни отговори. Пояснете, че не е задължително да се споделят мисли за всички творби на останалите участници, но е силно препоръчително да се опитат да споделят прозренията си за повечето от тях. Етап 3: Събиране на обратна връзка (около 10 до 15 минути) Помолете участниците да разгледат прозренията и споделянията на другите върху лепящите се листчета. Поканете ги накратко да кажат дали са открили някаква асоциация, емоция или споделяне, което ги е изненадало или е било неочакван начин за свързване с техния колаж или символ. ВАЖНА ЗАБЕЛЕЖКА: Подчертайте отново, че изкуството е много субективно и че няма правилен и грешен начин да се свържете с него. Наблегнете, че всяка творба може да има различно значение за различните зрители и че може да провокира разнообразни асоциации, емоции и спомени, които могат да бъдат напълно различни от тези на автора, и че това се е случвало с много световноизвестни художници и творци. Ако е подходящо, поканете участниците доброволно да споделят какво представляват техните колажи или символи или кое е най-важното послание, което искат да предадат. |
Съвети и адаптации: ● Фасилитаторът трябва да се увери, че разговорът не се превръща в оценка или сравнение между лични колажи или символи, нито в обвинение или оправдание на това, което един или друг участник е искал да каже и как е било разбрано. За да подпомогне разнообразните форми на изразяване и да предотврати сравнение или фрустрация, фасилитаторът може да използва фази като: „Интересно е как едно и също произведение може да има различно значение за различните хора“ или „Нека не търсим какво означава картината, колажът или символът като цяло, а какво означават за човека, който ги е създал, и за този, който ги гледа. Нормално е тези две понятия да се различават и това се случва с много известни картини и художници.“; ● Важно е фасилитаторът да поддържа открита, приятелска и неосъждаща атмосфера и да насърчава активното слушане, толерантността и уважителната комуникация между участниците; ● Фасилитаторът трябва да спазва личните граници на участниците и ако някой се раздразни или покаже признаци на обида или неразбиране, може да му бъде предложено насърчение или позитивна подкрепа; ● В допълнение към хартията могат да се използват и други видове текстури, като плат, естествени материали и др., за създаване на колажи или символи. |
Обучителна дейност 6: „Гласове в изкуството – една художествена творба, много светове“ |
Цели на дейността: ● Да се развият способностите за приемане на различни гледни точки и културни интерпретации; ● Да се насърчи диалогът, в който различията се разглеждат като ресурс; ● Да се подобри способността за слушане и да се култивира любопитство към преживяванията на другите. |
Резултати от дейността: ● Участниците разбират, че едно художествено произведение може да има множество значения; ● Те могат да практикуват умения за изразяване на мнение, без да го налагат; ● Те развиват културна чувствителност и емпатия. |
Продължителност: 40 до 60 минути, в зависимост от интензивността на взаимодействието |
Вид (индивидуална или групова): група до 10 човека; индивидуална рефлексия, последвана от групова работа |
Необходими пособия и материали: ● Едно произведение на изкуството (картина, фотография, скулптура или културен фрагмент). В случай на картина, подходящ е оригинал, репродукция или цветна разпечатка на картината във формат А3. При необходимост на всеки участник може да се предостави цветна разпечатка във формат А4 за по-подробно разглеждане. ● Работни листове с роли/перспективи. Примери за перспективи: * Човек, който вижда красота; * Човек, който вижда загуба; * Човек, който вижда промяна; * Човек, който вижда надежда; * Човек от друга култура/исторически период. |
Описание стъпка по стъпка: Етап 1: Подготовка на дейността Фасилитаторът трябва да е запознат с: ● Концепцията за Стратегии за визуално мислене и Инфографика 1; ● Концепцията за Цикъла на учене на Колб и Инфографика 2; ● Процесът на организиране на сесия за осъзнато възприемане на изкуството и Инфографика 3; ● Как да използваме картини и музейни експонати като стимули в процеса на припомяне и Инфографика 4. Изберете произведението на изкуството, което ще бъде използвано. Идеи за подходящи видове картини са предоставени в Инфографика 4. Връзки към дигитални колекции на музеи и художествени галерии са налични в раздел „Съвети за допълнително четене (библиография и допълнителни ресурси)“.
Етап 2: Реализация на дейността (между 30 и 40 минути) ● Стъпка 1: „Първо впечатление“: Групата наблюдава произведението в мълчание. Всеки записва първата дума или чувство, което му идва на ум. ● Стъпка 2: „Промяна на перспективата“: Всеки участник получава различна перспектива (роля) и отговаря на въпроса: „Ако погледна това произведение от тази гледна точка, бих забелязал...“ Например: „Като човек, който търси промяна, бих видял движение и преход.“ ● Стъпка 3: „ Среща на интерпретациите“: Всеки споделя своята гледна точка. ВАЖНА ЗАБЕЛЕЖКА: Останалите нямат право да казват „Това не е вярно“. Вместо това, могат да използват: „Това е интересно, защото...“ или „Виждам нещо друго, защото...“. Етап 3: Събиране на обратна връзка (около 10 до 15 минути) В цялата група участниците размишляват върху следните въпроси: „Какво се промени, когато погледнахте художественото произведение от друга перспектива?“; „Как различните мнения обогатяват преживяването?“; „Какво означава мнението на всеки да бъде приемано?“ и др. |
Съвети и адаптации: ● Фасилитаторът не трябва да обяснява „истинското значение“ на произведението, а да подкрепя диалога и обмена на мнения. Важно е на участниците да се подчертае, че „Целта не е да се намери една-единствена истина за творбата, а да се види колко различни човешки преживявания може да донесе тя“; ● Важно е фасилитаторът да поддържа открита, приятелска и неосъждаща атмосфера и да насърчава активното слушане, толерантността и уважителната комуникация между участниците. За да подкрепи разнообразните форми на изразяване и да предотврати чувството на неудовлетвореност, фасилитаторът може да използва фрази като: „Интересно е как една и съща картина може да има различно значение за различните хора“; ● Фасилитаторът трябва да спазва личните граници на участниците и ако някой се раздразни или покаже признаци на обида или неразбиране, може да му бъде предложено насърчение или позитивна подкрепа. |
Модулът се фокусира върху това как да се изгради и управлява отворена, неосъждаща и психологически сигурна и безопасна обучителна и културна среда, която насърчава дискусиите и личното споделяне между по-възрастните хора. Чрез активно взаимодействие с произведения на изкуството, музейни експонати и други творчески стимули, те могат да си припомнят спомени, да разказват истории, да се свързват с други хора, да общуват и да остаряват активно.
Комбинацията от полезни съвети, вдъхновяващи инфографики, казуси и практически дейности позволява на активните възрастни хора, които искат да станат Посланици на културата, както и на музейни и галерийни работници и обучители, културни работници, обучители на възрастни и др., да подобрят своите знания и умения как активно да ангажират възрастните посетители, така че да не бъдат пасивни зрители на изложбите им, а активни участници в културния живот.
По време на модула, възрастните хора и културните обучители и фасилитатори:
● Научиха за стратегиите за визуално мислене и как да създават безопасна и неосъждаща групова среда при обсъждане на произведения на изкуството;
● Се запознаха с концепцията за психологическа сигурност и безопасност и как да изградят доверие в малки групи от възрастни посетители на културни събития, така че да насърчат споделянето и обсъждането на художествени произведения и музейни артефакти;
● Научиха за теорията на Дейвид Колб за учене чрез практика и как да насърчават личностното изразяване чрез отворено и приобщаващо фасилитиране на преживявания, свързани с изкуството и културата;
● Повишиха познанията си за разликата между историята на изкуството и културата и осъзнатото възприемане на изкуството и подобриха знанията си за това как да организират дейности за осъзнато възприемане на изкуството за възрастни хора;
● Запознаха се с креативната реминисценция и как да я използват за по-добра връзка със собствените си спомени и преживявания, както и с тези на другите;
● Изследваха емоционалните ползи от комбинирането на осъзнатото възприемане на изкуството и креативната реминисценция;
● Се запознаха с 3 казуса/практически примера и 6 обучителни дейности за това как да фасилитират дискусии в малки групи за по-добро разбиране на изкуството и културата чрез свързване с художествени произведения (следвайки подходите на осъзнатото възприемане на изкуството и креативната реминисценция).
● Стратегиите за визуално мислене (VTS) са базирани на изследователски и преподавателски методи, който се използват за улесняване на дискусиите относно изкуството. Обучаемите са ръководени от три основни въпроса - “Какво се случва тук?”; “ Какво виждаш, което те кара да кажеш това?”; “ Какво още можем да открием?”, чрез които изграждат умения за наблюдение, критично мислене, комуникация и сътрудничество.
● Психологическата сигурност и безопасност (при фасилитиране на малки групи) е процес на създаване и поддържане на отворена и подкрепяща обучителна среда, в която участниците се чувстват комфортно да изразяват идеи, да задават въпроси, да признават грешки и да предизвикват останалите без страх от корекция или отхвърляне.
● Теорията на Дейвид Колб за учене чрез практика (Цикълът на обучение на Колб) е обучителна теория, базирана на опита, която се основава на разбирането, че обучителният процес е по-скоро непрекъснат цикъл от опит, осмисляне, концептуализация и експериментиране, отколкото линейна прогресия.
● Осъзнатото възприемане на изкуството е разбирането, анализът, интерпретацията и наслаждаването на художествените произведения чрез създаване на смисъл и емоционално свързване на зрителите с художественото, естетическото, историческото и културното значение на творбите.
● Реминисценцията е терапевтичен подход, който включва припомняне на минали преживявания и спомени чрез използване на стимули като снимки, музика, предмети и др.
● Креативната реминисценция надгражда реминисцентната терапия и я обогатява с артистични средства и творчески стимули, за да улесни процеса на припомняне.
● Стратегии за визуално мислене (оригинално заглавие: Visual Thinking Strategies) - https://vtshome.org/ (на английски език)
● Стратегии за визуално мислене (VTS) (оригинално заглавие: Visual Thinking Strategies (VTS)) - https://artlang.yale.edu/visual-thinking-strategies-vts (на английски език)
● Цикъл на обучение на Колб (оригинално заглавие: Kolb’s Learning Cycle) - https://www.simplypsychology.org/learning-kolb.html (на английски език)
● Модел на обучение чрез преживяване на Колб (оригинално заглавие: Kolb's Experiential Learning Model) - https://www.ebsco.com/research-starters/education/kolbs-experiential-learning-model (на английски език)
● Какво е активно остаряване и как музеите могат да помогнат? (оригинално заглавие: What is Active Ageing and how can Museums help?) - https://www.museumnext.com/article/what-is-active-ageing-and-how-can-museums-help/ (на английски език)
● Психологическа сигурност и обучително поведение в работните екипи от Ейми Едмъндсън (оригинално заглавие: Psychological Safety and Learning Behavior in Work Teams by Amy Edmondson) - https://www.researchgate.net/publication/243774322_Psychological_Safety_and_Learning_Behavior_in_Work_Teams (на английски език)
● Музей на участието (практическо ръководство за работа с представители на общността и посетители с цел превръщането на културните институции в по-динамични, значими и приобщаващи места) / Отваряне на музеите (видео от TEDx) от Нина Саймън (оригинално заглавие: The Participatory Museum (a practical guide to working with community members and visitors to make cultural institutions more dynamic, relevant, essential places) / Opening up the Museum (a TEDx video) by Nina Simon) - https://www.participatorymuseum.org/ и https://www.youtube.com/watch?v=aIcwIH1vZ9w (на английски език)
● Онлайн речник на художествените термини на музея Тейт - https://www.tate.org.uk/art/art-terms (на английски език)
● Онлайн речник на художествените термини на музея MoMA - https://www.moma.org/collection/terms/ (на английски език)
● Платформа „Незабравка“ - https://www.forgetmenotdigital.com/bg-bg/E-Learning (на английски, български, френски, испански и чешки език; на платформата има обучителни материали и на други езици)
● Какво е Реминисцентна терапия? (оригинално заглавие: What Is Reminiscence Therapy?) - https://www.verywellmind.com/how-reminiscence-therapy-works-5214451 (на английски език)
● Реминисценция и реминисцентна терапия (оригинално заглавие: Reminiscence and Reminiscence Therapy) - https://www.alz.org/help-support/carigiving/daily-care/reminiscence-and-reminiscence-therapy (на английски език)
Връзки към най-известните художествени галерии с лесно достъпни онлайн колекции, които могат да се използват за осъзнато възприемане на изкуството и сесии за креативна реминисценция (списъкът не е изчерпателен):
● Национална галерия, Лондон, Великобритания - https://www.nationalgallery.org.uk/
● Музей „Тейт Модерн“, Великобритания - https://www.tate.org.uk/
● Лувър, Париж, Франция - https://www.louvre.fr/en/
● Райксмузеум, Нидерландия - https://www.rijksmuseum.nl/en
● Национален музей Прадо, Мадрид, Испания - https://www.museodelprado.es/en
● Галерия Уфици, Флоренция, Италия - https://www.uffizi.it/en
● Ватиканските музеи, Ватикана, Италия - https://www.museivaticani.va/content/museivaticani/en.html
● Музей на модерното изкуство (MoMA), САЩ - https://www.moma.org/
● Старата пинакотека , Мюнхен, Германия - https://www.pinakothek.de/de/alte-pinakothek
Връзки към национални музеи и художествени галерии в страните партньори (списъкът не е изчерпателен):
● България:
o Национална художествена галерия, София - https://nationalgallery.bg/
o Национален исторически музей, София - https://historymuseum.org/
o Национален политехнически музей, София - https://polytechnic-museum.com/
● Литва:
o Национална художествена галерия, Вилнюс - https://www.lndm.lt/en/ndg/
o Национален музей от Литва, Вилнюс - https://lnm.lt/en/
● Гърция:
o Национална галерия - Музей „Александрос Сутсос“ , Атина - https://www.nationalgallery.gr/en/
o Музей на Акропола, Атина - https://www.theacropolismuseum.gr/en
● Румъния:
o Национален музей на румънската история, Букурещ - https://www.mnir.ro/welcome-to-nhmr/
o Национален музей на изкуствата на Румъния, Букурещ - https://mnar.ro/en/